Третото предупреждение

Коментарна статия към новия бр.4 на сп. “Лов и риболов”

Отдавна сме заприличали на шофьор, на чието арматурно табло всички аларми са светнали като коледна гирлянда, но той не мърда крака от газта и продължава да лети със 190. Натам, накъдето път няма.

Само на последната права светнаха още три големи „!“. И това не са конспиративни теории, нито предсказания на древни и съвременни самозвани „пророци“, а прости факти, които избождат очите:

Африканската чума по свинете плъзна за кратко из целия свят, сривайки цели отрасли и популации на диви животни.

Глобалното затопляне – никога досега учените не са откривали толкова много тревожни симптоми. Ако трябва да ги изброяваме, няма да ни стигнат стоте страници на списанието. Забелязахте ли, че световното първенство по подледен риболов тази зима едва се проведе, защото трудно се намери северна страна, в която има стабилен лед?

Коронавирусът COVID-19 парализира света и всички в момента сме негови заложници.

Предупрежденията обикновено завършват на три – „Броя до три“, „Имаш право на три последни желания“, „Давам ти право на три грешки“, дори във виртуалните игри най-често „имаш“ три живота.

Да, произходът на трите явления е различен, но имат нещо много общо – никой не е защитен, защото ефектите се разпространяват мълниеносно в свят, превърнал във фетиш (не в средство) свободното движение. Включително на куп ненужни вещи и „услуги“. Движение, уж на „хора, стоки и капитали“, но реално на последните две, които съвременният човек е принуден да следва като чергар, изтръгнат от естествената си среда.

Любопитството и отвореността към света са едни от най-хубавите неща. Но да си нагодиш живота така, че за всеки уикенд да търсиш евтини самолетни билети занякъде, само за да си направиш селфи как пиеш бира на площада пред някоя катедрала с цел да се покажеш в социалните мрежи, често не е нито любопитство, нито отвореност към света, а прикрива други дефицити. Най-вече от общуване с останалите хора и с природата. Тъжно (и много скъпо за планетата) забавление на откъсналия се от корените си човек…

И, да – такова „развитие“ спечели битката за умовете и сърцата на много хора. Но няма да спечели битката с природата. Каквото и да разправят шарлатани с нездрав блясък в очите, които проповядват, че е възможен безкраен растеж върху планета с ограничени, крайни ресурси.

Както казва един приятел – всички се пишеха големи граждани на света, то не бяха снимки от Дубай, Малдивите, Бали, а от вчера чета из форумите “Каква служебна бележка ще ми трябва, за да си отида на село?”.

И ето, че се случи немислимото:  дори ние, хората, чиито мисли и хоби са най-близо до природата, сме принудени тъжно да я гледаме през прозореца. Не можем да излезем в гората дори с бинокъл и фотоапарат, нито да подишаме въздух и да се порадваме на настъпващата пролет в усамотение край реката. Светът е карантина.

През прозореца виждаме как въпреки всичко природата се събужда от зимния си сън. А ние? Или отново една глобална криза ни преподава уроци, които няма да научим…

Калин Първанов