Трофейна изложба 2017

От 29 март до 30 април в Панаирния град в Пловдив се проведе трофейна изложба, на която бяха представени 200 трофея, добити през последните три години в ловностопанските райони на сдруженията, членове на НЛРС-СЛРБ. В рамките на ежегодното изложение „Природа, лов, риболов“ трофейната изложба бе организирана от НЛРС-СЛРБ, съвместно с Министерството на земеделието и горите, от където бяха представени също капитални трофеи, добити в държавните ловностопански райони през последните години.

Ето и разказите на някои от ловците, чиито трофеи от дива свиня и сръндак бяха оценени със златни медали:

Иван Василев, председател на ЛРС-Благоевград:

„Моят рекорд от глиги на дива свиня бе оценен със 143,90 т. по CIC. Добит е през миналата година в ловището на ЛРД – Хърсово в м. „Борака“ по време на групов лов на едър дивеч. Кучетата вдигнаха една сюрия, настана канонада от изстрели. Едно от гончетата обаче залая упорито един храсталак. След може би час облайване глиганът се вдигна и се насочи в моята посока. Излезе ми на неочаквано място, но успях да стрелям, след което се подхлъзнах и паднах на земята. Глиганът мина буквално на един метър от мен и вторият изстрел беше от упор.

Много е важно за ловната култура е да се съхраняват трофеите. Голям проблем е неотчитането на отстрела и нежеланието да се съхранят, обработят и регистрират трофеите. Постоянно обяснявам на нашите членове, че идва време, в което по отстрела и качеството на добитите трофеи ще се съди за запасите и състоянието на популацията на дивите свине, съответно от това ще зависи и планът за отстрел.

Последният ловен сезон доказа, че нашата популация от диви свине в района на ЛРС-Благоевград е много добра и има добри трофейни качества. Само от нашата група в дружината в с. Хърсово има добити 4 трофея, 3 от който за златен медал.“

Ивайло Първанов от ЛРС-Велико Търново:

„Ловец съм от 20 години и членувам ЛРД-Вонеща вода към ЛРС-Велико Търново. Моят трофей от сръндак е добит през 2014 година и с оценката си от 191,00 т. по CIC е нов национален рекорд. Добит е на 22 август по време на подборен лов в отдаден под аренда дивечовъден участък „Къпиново“. Около 19.30 часа животното излезе на една леко обрасла поляна и аз веднага видях, че трофеят му е за златен медал. Отстрелях го с карабина „Рьослер“ 30-06, когато го приближих направо се стъписах от размера на трофея.

Аз смятам, че трофеите не само трябва да се съхраняват, но и да се показват по изложбите, не да се крият в личните сбирки или по таваните.

Моето впечатление относно развитието на популацията на сърната в нашия район е, че има известен застой, който се дължи на появата на болестта син език през миналата година, а тазгодишната тежка зима също взе своя дан.

Евгюн Мехмед от ЛРС-Кърджали:

„Имам много трофей от дива свиня, но този ми е най-големият.

През 2014 година имах късмета да отстрелям глиган с трофей, оценен с 138,60 т. по CIC. Беше октомври месец, времето лошо, студено, велеше дъжд, та едва се събраха 10 човека от ловната дружина в с. Комунига, за да организираме гонката. Дълго се колебахме, но накрая решихме да се разставим по пусиите. След около час колегата на съседната пусия стреля по един глиган, но не успя да го уцели. Животното излезе на билото срещу мен и видях, че е доста едър глиган. Гърмях два пъти – нищо, но когато се появи отново на около 60 метра го уцелих в левия крак. След това вече скоростта му се забави и успях да произведа няколко точни изстрели с моето ЧЗ. Едно от гончета междувременно пострада от глигите на ранения глиган, но не беше нещо фатално.

Както разбирате от моето преживяване, то остава незабравимо в паметта ми, но важна част от тази памет е съхраняването на трофея. Нека всички ловци да не забравят, че не сме в ловните полета заради месото, а за удоволствието от този прекрасен спорт, а неговата памет са добитите трофей.“

Ботьо Гюров от ЛРС-Трън:

„Членувам в ЛРД-Вукан към ЛРС-Трън. Няколко села формираме тази дружина, а нашата група ловува в ловностопански район „Еловица“. Имаме приличен запас от сърни – 5 сърни на кв. километър. Всяка година имаме план от една сърна за отстрел, но ние нямаме по-големи претенции.

Ловният излет, на който добих трофея от сръндак, оценен със 140,18 т. по CIC, се проведе миналата година през октомври. Придружен от служител на горското, след предварителни наблюдения в продължение на 5 години тръгнахме по следите на сръндака, който бе на 8-годишна възраст. Имах късмет да го издебна и произведох изстрел от около 35 метра. Всъщност това стана възможно, защото знаех, че обитава м. „Койчине“, където и нощува.

Истината е, че трофеят не е симетричен, има съществени разлики между левия и десния рог, изглежда това са вродени недостатъци. Може би е трябвало по-рано да го извадим от популацията, за не предава генетичните си недостатъците на поколенията. Но обемът на трофея е много голям – 225 куб. см и така бе оценен със златен медал.

Трофеите са част от историята на нашето ловно движение, затова трябва да ги запазваме и регистрираме. Независимо дали са красиви, или грозни. И не забравяйте доказаната максима, че добрият трофей от сръндак е по-лесно да се добие, а значително по-трудно да се отгледа и опази. Специално за сърната – това толкова благородно животно – мотивацията за нейния отстрел за истинския ловец може да бъде само добиването на трофей.“