Здравейте, драга редакция!
Казвам се Иван Тодоров, на 31 години, от София. На 9 септември бях на риболов на баластриерата край Челопечене. Ползвах 8-метров директен телескоп. Предварително захраних избраното място с фирмена захранка като бях приготвил 4-5 кг. За стръв ползвах бял, торен червей и консервирана царевица, както и различни комбинации помежду им.
Риболовът не беше особено интензивен, по-скоро слаб. Излизаха редки, но едри бабушки и по някое костурче. Слънчаци също имаше. Времето беше ветровито, много от колегите около мен рано-рано биха отбой, други идваха за кратко и виждайки каква е обстановката бързо се отказваха. Рано сутринта бях заел едно от най-закътаните места на водоема и въпреки неособено активния риболов реших да поостана още известно време. Все пак се бях подготвил подобаващо със захранка, която вече беше разбъркана и се надявах на активизиране от страна на рибите в ранния следобед (което така и не се състоя).
Някъде към 14 часа при едно от поредните засичания телескопът застрашително се сви. Помислих, че съм закачил във водораслите над дъното. На няколко пъти през деня ми се случваше това, даже оставих и куки. Понапънах още малко и ,,закачката“ оживя. Веднага си дадох сметка, че имам работа с много сериозна риба. Не се подчиняваше на моите опити да я вдигна от дъното и с бавни тласъци започна да се изтегля надясно. Концентрирах се максимално, поводът, макар и качествен, бе едва 0,10 мм и везните сериозно се накланяха в полза на рибата. Но не тръгваше навътре – движеше се само периферийно на брега. Впоследствие намерих обяснение на това нейно поведение: дълбочината на мястото ми беше 5,50 метра, а навътре чувствително изплитняваше. Явно рибата се чувстваше по-сигурна в дълбоката вода и се въртеше само там. Бяха минали петнайсетина минути в напрегната борба и вече усещах как силите я напускат. Издигнах я в междинна вода, но още не я виждах, когато изпусна огромни мехури. Скоро след това на повърхността се показа огромна платика. Направо онемях и за миг се вцепених! Никога не бях виждал нито хващал подобна платика. Глътна на няколко пъти въздух и окончателно се умори. Големи трудности срещнах при кепчосването. Рибата беше изключително широка и дълга, а кепчето ми за плувкаджийски риболов е тип ,,за пеперуди“. Успях някак от третия или четвъртия път да вкарам част от туловището вътре и така я извадих. Радостта ми беше неописуема. Платиката наистина е трофейна!
Имах желание да я върна обратно, но беше безсмислено. Куката се е забила дълбоко в гърлото й, а видях, че пусна кръв още в кепа. Срязах повода без да вадя куката и пуснах рибата в живарника, като се надявах да се реанимира. За съжаление, платиката скоро умря. Вкъщи я претеглих: оказа се с тегло 3,300 кг и дължина 62 см
Тази платика е най-голямата, която съм успял да уловя засега в моята риболовна практика. Наясно съм, че такива риби не се хващат всеки ден.
С нея искам да участвам в конкурса ,,Най-голяма риба 2019“. Свидетел е моят приятел Душко Найденов, на който първи се похвалих със слуката. Накрая бих желал чрез страниците на вестника да призова всички колеги, които имат претенции да се наричат риболовци: Събирайте си боклуците след излета! Водоемите ни, включително и тези около София, са заприличали на бунища. Напълних почти два чувала отпадъци само за да си почистя риболовното място около мен.