Видовото разнообразие в Световния океан е огромно, но малцина риби са удостоени с вниманието да имат признат от хората ден в тяхна чест. Тунците са огромно семейство с много видове и подвидове, пръснати из всички океани и отворени морета. Обитават обширни ареали и винаги са били цел на риболовните флотилии по света. Месото им е с отлични вкусови качества, поддава се на всякаква обработка и това е превърнало популярните риби в основен обект на промишлен риболов.
Именно в тяхна чест на Генерална асамблея на ООН 2 май е определен за Световен ден на тунеца. Общо 99 държави са подписали документа, считайки за необходимо да се популяризира сред населението на Земята ценността на тази риба и значимостта й като важна суровина за рибопреработвателната промишленост. В този смисъл от изключителна важност е и рационалното ползване на световните запаси. Защото времето на безконтролния и нерегламениран риболов приключва. Наложително е да се сложи ред и да се въведат строги правила и норми за да се съхрани популацията и за следващите поколения.
През последните години уловите в световен мащаб са около 7 милиона тона от всичките им 40 разновидности тунци. От най-малките, ненадхвърлящи метър, до трофейни екземпляри по 4-5 метра и маса от половин тон и нагоре.
По данни от статистическите архиви на ООН, в съвременния свят повече от 80 държави по света се занимават с промишлен риболов на тунци. Хиляди специализирани кораби кръстосват океаните в преследването им. Особено търсени са в Тихия и Индийския океан, където популацията им е най-значима. Има страни, на които икономиката е силно обвързана с риболова и това ги прави зависими от рибните запаси. Но е факт, че ценните риби намаляват – най-вече заради прекомерен улов, а и заради други фактори: промени в климата, замърсяване, свиване на естествените обитания.
Световната общественост е наясно с проблемите, свързани с изчерпване на природните ресурси, включително и от морска среда. По отношение на тунците са взети мерки още от 1995 година. Налагани са някои ограничения в улова, обособени са защитени зони в Световния океан, стремително се развиват аквакултурите, базират се рибни ферми и в моретата. Но е факт, че все още сме далеч от най-рационалното ползване на биоресурсите. Науката и новите технологии откриват възможности пред човечеството, дано не ги пропилеем с бездействие или прекалено мудни действия и липса на международна съгласуваност.