Изследователи в Бразилия имплантираха първите подкожни устройства за следене на сърдечния ритъм на диви гривести вълци, най-големия представител на семейство кучеви в Южна Америка. По този начин те искат да проучат нивата на стрес у този вид, до който се стига в следствие на разрушаването на хабитатите, които дивият гривест вълк обитава.
Саваната Серадо, едно от ключовите местообитания на гривистия вълк, е силно обезлесена, за да се освободи място за посеви и пасища за добитък, изтласквайки вида по-близо до краищата на градовете.
Без естествената си храна гривястите вълци нахлуват в стопанства за отглеждане на птици, създавайки конфликти с фермерите, които обикновено ги отстрелват.
Затова изследователите работят заедно с тях, за да може видът да бъде по-добре опознат.
В допълнение към стреса, който засяга размножаването и в крайна сметка оцеляването на вида, кучешката краста, вероятно пренасяна от домашни кучета, също представлява сериозна заплаха за съществуването на гривистия вълк.
До средата на септември екипът от биолози и ветеринарни лекари ще обиколи част от областта Серадо, за да изследва колкото се може повече гривести вълци и да имплантира устройства за подкожно отчитане на сърдечния ритъм в общо 6 екземпляра от вида.
Серадо (на португалски: Cerrado) е географска област в централна Бразилия, главно на територията на щатите Гояс и Минас Жерайс. Тя е заета от влажни савани и има специфична флора и фауна с голям брой ендемични видове. До средата на 20-и век човешкото присъствие в Серадо е ограничено.
Серадо е основният хабитат на гривистия вълк, а също и регион, в който се отглеждат различни култури и има изоблие от пасища. Половината от традиционната растителност вече е загубена и там, където тя е съществулала преди, съответните площи са заети от земеделски култури и ферми.
Тъй като обезлесяването продължава, гривистият вълк е изтласкван все по-далеч и по-далеч в покрайнините на градовете, където се опитва да оцелее в сюрреалистичен пейзаж.