В ЛРС-Смолян

Свърши ли големият лов за дивя свиня, започваме да говорим за хищници. Говорим за вреди и ползи. Често вземаме страна и то почти винаги във вреда на хищниците.

Каква е характеристиката на родопската гора, погледната през отчетите  на ловците, какви са техните схващания въжделения и стремежи относно различните видове и тяхното място в българската гора?

 

Мечката

Кафявата мечка е вид, който разбуни духовете в Родопите. Тя има и противници и защитници. Мерките са на приливи и отливи и се влияят от щетите, които тя сътворява на определени моменти. Мерките и дейностите спират до там, когато всичко трябва да се постави на кантара и се сравни с Европейския мораториум или това, което са отсъдили някъде. Ловците правят необходимото за спазване на националния план за управление на мечката, въпреки че на определени моменти се предлагат абсурдни решения за нейното опазване и увеличение, а в същото време не се разрешава план за отстрел. Не може да се отрече фактът, че мечката вече не е санитар на гората, тя превръща българската гора в собствена територия, като избира какво да си похапне, най-уязвими са дивата свиня и сърната, но посяга и на домашните животни. Поведението на кафявата мечка в Родопите е меко казано непредсказуемо. Точно когато гласовете се наклонят в нейна полза, мечките сътворяват толкова злини, че настройват всеки човек срещу себе си. Вреди ли мечката на дивите животни и на селските стопани може да се съди по това, когато зимата е тежка, като тази, мечките спят и всичко в Родопите е спокойно. Пукне ли се пролет, събудят ли се изгладнелите мечки, всичко пропищява. Това е и отговорът -мечките вредят, а от нас зависи в каква степен.

 

Вълкът

Другият хищник, който през последните години осезаемо присъства, е вълкът. Ако трябва с няколко думи да се направи характеристика и през тази година ловците  не се справиха с вълчата напаст, а причините са много. Планът на сдружението „Сокол” в Смолян за изтеклата година е 30 при запас – 40, като са отстреляни само 10 вълка. Като основен мотив се налага схващането на ловците, че към настоящия момент няма никаква опасност вълкът да се озове под заплахата от изчезване, напротив фактите говорят че се увеличава, за което са доказателство данните за щетите, нанасяни на сърните и дивата свиня на териториите на всички дружини. Основният извод е, че вълкът следва да се държи под контрол, защото определено вреди. В ловните дружини са потребни опитни ловци, подготвени за такъв лов. Само едни пример. Стефан Иванов от с. Буйново отстреля през годината три вълка. За всеки излет се готви задълбочено с вещина и опит, полага много труд, преди да застане на пусия и резултатите са налице.  По неговите думи, за да успееш трябва много предварителна подготовка и избор на добро място. Той е направил чакало непосредствено до реката, стървилището редовно се зарежда и остава търпението. За хищниците, според него, основното е търпението. Затова до днес той се е разписал освен с вълците и с 10 лисици.

 

Лисицата

Лисицата винаги е съпътствала ловеца и винаги е била предизвикателство. Ловът е интересен и много ловци са просто пристрастени към него. Той има красота, и финес.  Смолянското сдружение при план 357 лисици имат отстреляни 192. При внимателния прочит на отчетните документи е видно, че въпреки големия брой издадени разрешителни, резултатите на практика са незадоволителни, което се дължи най-вече на непълноценната организация на отстрела й от дружините. На практика се получава един парадокс, ловът на лисица е атрактивен и привлича ловците, като същите показват умение и изобретателност, а в същото време излетите намаляват и резултатите не задоволяват. Всичко това се отразява негативно на популацията на дребния дивеч, както и за приплодите на сърната.

 

Скитащите кучета

Безспорно предизвикателство пред смолянските ловци е борбата със скитащите кучета. Повечето ги наричат „скритата напаст“. Кучетата са враг непредвидим и непредсказуем. Познават нравите на човека, привичките на животните и това ги прави опасни. В сравнение с миналата година успехите през тази са незначителни. При план 214 бр. за годината има отчет на 93 бр. – под петдесет процента. Въпрос, който следва да се анализира и да се  предприемат мерки.

 

Другите видове

Когато говорим за останалите горски животни, определени като хищници, често чуваме да казват, че те са незначителни. Не може да се скрие и фактът, че при ловците липсва интерес. Но тук определено се налага изводът, че няма незначителен или значителен хищник, неговото място се определя от ролята му в българската гора, и по-точно от щетите които нанася.

Като отстрел и проценти за годината успехите са скромни: язовец при план 94 бр. са отстреляни само 3 бр., черният пор не попаднал под дулото на ловците и няма нито един отстрелян,  бялка -при план 160 бр. е реализиран отстрел само на 19 белки.

Когато се прави анализ за щетите, които се нанасят на дивеча в българската гора, все по-често се забравят щетите, сътворявани от свраката и сивата врана. Наглед безобидни, те често са фактор, който застрашава популацията на редица видове. Статистиката – отстреляни само 5 свраки и 10 сиви врани. През тази година смолянските ловци имат успех при язовеца. При план 94 имат отстреляни три, което не е повод за ликуване, но са си първи стъпки.

 

КОМЕНТАР:

Когато говорим за успешна борба с хищниците и опазване на дивеча от пагубното им посегателство, то трябва ясно да откроим целите и начина им за постигане. Сега повечето от ловците в ловните дружини са ориентирани към лов, който носи лични ползи -дивата свиня, а отстрелът на хищници определено в повечето ловни дружини е организиран така, че не носи ползи, а клони към задълженията.

Необходима е първо превантивна работа за промяна на съзнанието на ловците и организиране на работата в дружините така, че да се поддържа необходимият баланс.

Защото, когато говорим за хищници, веднага изникват два въпроса: необходимост и вреда. Следващият въпрос, който веднага следва да се задава, е за мястото на всеки ловец  при регулиране на процесите. Истина и то не от вчера е, че хищниците имат място в българската гора, те не само обогатяват, а и регулират, те са необходимост, те са съставна част от флората и фауната на българската гора. Инстинктът им  за самосъхранение ги опазва, но се налага и научният баланс и регулация, намесата на субективния фактор в лицето на разумния български ловец. Само тогава всеки вид в българската гора ще заеме своето място и в екологичната и стопанска карта. Време е, когато приемаме планове за управление, да правим пълна характеристика за вида, време е да правим характеристика за неговото място в гората, за неговата полезност и същевременно вреда, но на базата на реалните оценки, а не от субективната оценка на един или друг фактор. Понякога, да не казвам винаги, самото споменаване името на хищника поражда и готов отговор, и то отрицателен. Да не забравяме, че факторите са преходни, а видовете в българската гора вечни. Важни са  разумното стопанисване и непрестанен контрол, ежедневен действен контрол, а не показни акции. Да работим за промяна съзнанието на хората и най-вече на българския ловец, че хищниците не са враг на българската гора, защото те са част от нея, затова тя е толкова привлекателна за всеки ловец. Само тогава нещата в българската гора ще си дойдат на местата, а хищниците са неотменна част от нея. Без тях не само ще се наруши балансът, гората ще загуби и част от чара и своята същност.

За бъдещи успехи в това трудно начинание, трудно, защото всеки ловец знае, че ловът на хищници е труден и непривлекателен, изисква добра материална подготовка и време за подготовката на помощните средства. За да е успешен, е нужно ловната дружина да подпомага всеки ловец на хищници със стимули, боеприпаси и обучение. Това е необходимо за всеки траен успех.