Във Витоша, Верила и Плана планина, където се намират голяма част от предоставените за стопанисване райони на дружините от ЛРС-София-юг, дивата свиня бавно се завръща. Това отчетоха на своето общо годишно събрание ловците от сдружението.
Отчетен доклад за дейността поднесе на делегатите на общото събрание председателят Алеко Динев. Той съобщи, че през 2023 г. членството си са заверили 1918, а тази година 1679.
Председателят адмирира добрата организация и стриктното провеждане на събранията в дружините от състава на сдружението. Алеко Динев отчете и рационалното използване на средствата за ловностопански мероприятия. Със средства от вноската за стопанисване на дивеча ловните дружини сами са организирали и закупили необходимите фуражи и сол за подхранване на дивеча в трудните зимни месеци. Най-много – 6780 лв., са разходвани за изграждане и ремонт на хранилки и сеновали.
Тревожната тенденция за намаляване на пъдпъдъка и надежда за възстановяване на популацията на дива свиня, очерта още в отчетния доклад председателят, като се позова на данни от таксацията. Той отправи апел към своите другари не просто да не се стрелят майки, а да не се ползват въобще женски животни от вида дива свиня.
Като се позова на данните за използваните разрешителни за лов, Динев обобщи: „Няма ли прасета – няма и ентусиасти за лов“.
В груповия на дива свиня във Витоша, Верила и Плана планина отличниците на сдружението са ловците от ЛРД-Яребковица с 6 отстреляни диви свине. Общо издадените разрешителни за групов лов са 31, по времето на които са отстреляни 46 броя диви свине. За сравнение през 2022 г. отстрелът на този вид животни е 21, а през 2021 г. – 124 бр.
„При хищниците отстрелът е доста висок, което е радващо“, се казва още в доклада. Дружините в Нови хан и Лозен по традиция са провели и няколко групови излета на хищници извън горския фонд след закриването на сезона за групов лов на дива свиня. Дружините с най-голям принос в борбата с хищниците са Пасарел, Поповяне, Ярлово, Железница, Нови хан, Белчин и Бистрица.
По данни от таксацията на територията на сдружението има 16 вълка, 405 лисици, 410 чакала, 325 диви котки, 130 белки, около 400 язовци и много безстопанствени кучета.
Ръст в популацията на благородния елен и общо стабилизиране на запасите на сърна отчитат още ловците от София-юг. Главните лимитиращи фактори за емблемата на българския лов – благородния елен, са бракониерството и безпокойството на дивеча от работата на дърводобивни фирми, мотористи, гъбари, билкари и туристи. Ползване на този вид дивеч обаче няма и не се предвижда в обозримото бъдеще.
При дребния дивеч се наблюдава загуба на стопанското предназначение на дивия заек. Затова ловците са инвестирали в разселването на фермено произведен дивеч от този вид.
Над допустимия запас е отчетен само при яребицата – 2485 бр.
Динев, който е член на УС на НЛРС-СЛРБ, отчете и големия успех на ловната общност през 2023 г. 30-те % от таксата за стопанисване на дивеча, които преди се внасяха в държавния бюджет, да остават в сдружениеята и така да се отделят повече средства за задивечаване.
През отчетния период на сдружението във фазанарията в Бистрица са доотгледани и адаптирани към местообитанията 950 фазана. 500 от тях са заплатени със средства на сдружението, а останалите 450 са резултат от Националната програма за разселване на дивеч, която работи в системата на НЛРС-СЛРБ.
На своето общо събрание ловците от София-юг решиха занапред да засвидетелстват уважение и респект към другарите си с най-дълъг ловен стаж и опит, като ги удостояват със специално внимание, грамоти и отличителни знаци за принос в ловното движение.