Венко Бозев, председател на ЛРС-Велинград:

Инж. Бозев, тъй като все още не отминала еу­форията от откриването, моля за вашия коментар за новия ловен сезон?

-Първо, тръпката от 7 – 8-месечното чакане е го­ляма! Защото, да хванеш отново оръжието в ръка, е голямо предизвикателство! Освен полагащите се гри­жи за дивеча, които вече се матеарилизират, нетърпе­нието също е голямо. Тази година пъдпъдъкът е мно­го слаб! Физиологически поколението си е направо хилаво! Засушаването и слабата естествена храни­телна база си казаха дума­та и условията се влошиха. Гълъб, гривяк, гургулица и яребица обаче има, и то в достатъчни количества! Защото има много посевни култури в района и услови­ята са много добри – диве­чът е угоен!

Разкажете малко по- подробно за вашия ловен район?

-Нашият ловен район е около 52 000 ха. От тях лов­но пригодени са около 40 000 ха. Дивечовото разноо­бразие е доста голямо, сре­щат се благородни елени, кошута, диви свине, меч­ките са 4 бр. в района, на таксация са преброени и 35 глухари. Имаме, също така и сърни, които значително увеличиха своя приплод, но по тях от няколко години не стреляме, за да се уве­личи още популацията им. Хищници също се срещат и те не са единици. Миналия сезон отсреляхме средно по 3-4 бр. чакал и лисица, но тези видове бързо се развъждат! А и вълците, тук, наоколо, през зимата се събират и на глутници по 5 – 6 звяра, нали знаеш, че вълкът винаги върви подир дивеча. Но ние имаме го­товност за адекватна реак­ция, нали сме в планината.

Наричат Велинград спа- столица на Балканите, идват ли гости и на лов?

-Идват, да, и то много често. Тук в хотелите се предлагат туристически дестинации, като езда, фо­тосафари, но идват и ловци от цяла България. Поняко­га ни молят да дойдат с нас на излет и ние нали сме гостоприемни, ги взимаме понякога с нас, как да им откажем! Човекът дошъл от другия край на страната и иска да си „начеше крас­тата“, ами добре тогава, заповядай, след това, пък те ни канят да ги посетим и да отидем с тях на лов, нор­мално и е човешко!

Как върви ловносто­панската дейност при вас?

-Ние имаме 11 ловно- рибарски дружинки и една съставена само от въдича­ри. Общо членовете ни са 1200 човека. По лово-ус­тройствения проект всич­ко се изпълнява съгласно изискванията: подръжка на хранителната база, ловни съоръжения, солища, ка­лища, хранилки, дивечови ниви. Имаме около 40-50 хранилки за дребен и над 70-80 за едър дивеч! Всич­ки председатели на дру­жинки в района водят строг отчет за изразходваните хранителни консумативи, както и за постоянното им зареждане, във връзка с популацията на дивеча. Но тъй като сме планински ра­йон понякога, особено през зимата, зареждането на хранилките е трудно, но до­сега не сме имали фрапи­ращи проблеми, все някак си се справяме.

Няма как да не ви попи­там и за борбата с брако­ниерството?

-Много труден проблем! Бракониерите са хора, об­лечени във власт! Хора от системата, които трябва да упражняват контрол, а…! Това са хора и с много пари, не изключвам хора и от нашите среди! Това са индивиди, обединени от жаждата да убиват и бра­кониерстват целенасочено! Тук му е мястото да кажа, че ние бяхме първото сдру­жение в България, които излязохме с декларация до Националния съвет против нерегламентираното из­ползване на капани за улов на дивеч!

Вашият коментар за предстоящите промени в Закона за лова и опазва­не на дивеча?

-Колкото и нескромно да прозвучи, ние направихме писмено предложение по няколко пункта! Срещнахме се и с депутатите от облас­тта точно по този проблем. Към Комисията по горите и земеделието имаме искане хайките за хищник да се организират от държавните институции и да бъдат до края на февруари, но без кучета!

А за портала „Дивото”?

-Когато имам време, го гледам с интерес! Много полезно помагало за мла­дите ловци! Този портал идва точно навреме, за да се обменя информация между членовете на Съ­юза!

Като ви благодаря за изчерпателните отгово­ри, накрая какво посла­ние бихте отправили към колегите си от страната?

-Трябва да бъдем мно­го единни и сплотени и да спазваме традициите на предците ни! Ние сега пи­шем част от историята във времето, в което живеем!

Използвам случая, за да отправя поканата си към всички: През 2018 г. ще честваме 120 години от създаването на ЛРС-Ве­линград, ще се чувстваме истински щастливи да ни посетите и заедно да ста­нем съпричастни на това щастливо събитие! Моля, заповядайте!