Време е за кефали „дебелаци“ по реките

„Ей това време чакахме. Да застуди трайно, да паднат слани, да замирише на зима. Та да се захванем с кефали „дебелаци“ по реките. Сега им е времето, да знаете…“

Така изявен наш риболовец и доказан зевзек описа картината на зимния речен риболов, дока­то оправяше линията на болонезата си и преди да заметне за поредния тегел по трасето. Показ­ва и живарника си в потвърждение на казаното, а там вече са се настанили три кефала, всичките от сой. Избрал си е усамотено местенце на бре­га, където няма как да му досаждат несъобра­зителни колеги и може да пуска линията далеч надолу по течението. Всъщност, това е същест­вен елемент от тактиката на зимния риболов на едри кефали.

Да се ловят едри кефали през зимата, дори при мину­сови температури на възду­ха, е популярен подход и се прилага по много от големите ни реки: Марица, Струма, Тун­джа, Искър, Огоста, Янтра, Росица. Ако не трофеи, то поне солидни риби ще се намерят и по много други по- малки реки.

Нека очертаем

основните аспекти от тактиката

на този риболов. Лови се из­цяло на плувка, а въдицата е болонеза с различна дължина от 5-7 метра, според конкрет­ните условия и ширината на реката. Стъкмяването на ли­нията също е съобразено със силата на речното течение. При по-мощна вода, каквито имат големите ни реки, ще се наложи по-масивна плувка, за да се балансира и с повечко тежести, които да свалят при­мамката до дъното. Утежне­нието тип „верижка“ се е нало­жило като най-подходящо, но винаги може да се импровизи­ра с разтегляне или свиване на поредицата оловни сачми, за да се получи оптимален ход на стръвта. Целта е тя да се носи от течението, но да не се отдалечава от дъното, като тук-там се докосва до грунта.

В зимни условия кефалите се придържат в близост до дъното и са привикнали там да намират храната си.

За да ги провокираме до­пълнително и да подразним апетита им

стреляме малки дози бели червеи

по облавяното трасе. Това е доказана като печеливша тактика на захранване. Без да се ползва тежка храна, която би събрала по-многобройните скобари и морунаши, а при та­кава конкуренция едрите ке­фали ще се отдръпнат. Те не обичат да са в навалицата. На куката също се залагат бели червеи във вид на „мартени­ца“ – бял и оцветен в червено. Може да се подаде и по-обем­на хапка от 3-4 червея.

Много е важно

да се намери подходящо място

за улов на кефали, понеже те няма да са навсякъде по ре­ката. Първо, да е встрани от човешко присъствие или дру­ги източници на шум, каквито би имало в населено място.

Всички маневри по брега и с въдицата да се прецизирани и безшумни. И второ, да има възможност за облавяне на възможно най-дълго трасе. Да се осигури ход на плувката и стръвта поне 20-30 метра.

Разчитаме на така нарече­ното „возене“, при което може да се наложи отваряне на биг­ела, за да се изнизва и допъл­нително влакно. Такъв подход усложнява контрола на линия­та, но понякога се налага, ако трасето е максимално дълго.

Кълването е уверено

и плувката обикновено се топва или задържа на мяс­то. Засича се мигновено, а в повечето случаи ще се усети тежестта на закачената риба отсреща. Най-често куката се забива някъде в месес­тите горни устни на кефала. Нагълтване като при типичен хищник не е характерно. Той си остава мнителен дори и в зимни условия и не бърза да поема храната. За нас е доста­тъчно да я вземе в уста, тога­ва засечката ще е резултатна.

Съпротивата на кефали от кило нагоре е солидна, с тежки тласъци и притегляне в определена посока, най-чес­то срещу течението. Но при добре прецизирана линия и работа с аванса при нужда, кефалът няма къде да ходи.

Ще се съпротивлява минута- две, може и повечко, но ще се умори и ще полегне, готов за посещение в кепа.

Такава процедура с влизане на кепа в действие няма как да е начесто. За сериен улов и дума да не става. Два-три яки кефала за деня са съвсем в реда на нещата. Понякога даже и една трофейна риба е достатъчна да спаси риболо­ва през зимата.

Посетете нашата Фейсбук страница