Нерегламентираните риболовни практики в световен мащаб подкопават продоволствената сигурност. Това се казва в доклад на природозащитната организация WWF. Документът, със заглавие „Морската храна: устойчивост, стабилност, сигурност“, показва, че световните рибни ресурси са значително засегнати от климатичната криза, но стават все по-оскъдни и в резултат от незаконния промишлен риболов.
Днес Европейският съюз работи по преодоляване на последиците от глобалната пандемия с Covid-19, която насочи вниманието към ключови недостатъци на риболовната индустрия. Това дава отлична възможност за справяне с нелегалния и нерегулиран улов, който излага на риск регенерирането на важни рибни запаси, застрашава поминъка на редица крайбрежни общности и подкопава доверието в европейския пазар за морска храна.
Хванаха щука 13,8 кг край Луковит
По данни на Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) всяка година в резултат от незаконна дейност са улавяни над 26 млн. тона риба, т.е. една на всеки шест риби, които консумираме, е хваната бракониерски. Така се създават условия за развитие на нелоялна конкуренция, а също и заплашва цялостната екосистема на Световния океан и богатото му биоразнообразие.
В тази връзка WWF призовава за промяна на Регламента за контрол над рибарството в посока насърчаване проследяването на морските продукти по пътя им от океана дo трапезата. Наложително е създаването на ефективна система от мониторинг, контрол и санкции, която да отчита пълния размер на щетите, нанасяни от риболовната индустрия върху околната среда и поминъка на местните общности.
ЕС е най-големият пазар на морска храна в света, като по данни на ЕК търговският му оборот надхвърля 32 млн. евро годишно. Според доклада обаче, държавите- членки не прилагат ефективно мерките за управление на риболова. Проверките на корабите са нередовни, а санкциите, налагани при установени нарушения – неефективни. Така се подхранва корупцията и организираната престъпност. Освен това, когато не се управлява добре, европейският флот допринася за свръхулов в териториалните води на трети страни. Засегнати са и местните риболовни структури, стига се и до продоволствен дефицит.
Анализите сочат, че до средата на юли Европейският съюз вече е изконсумирал всичките полагаеми рибни ресурси, които има право да улови в своите териториални води или да отгледа във ферми за една година. Вече ще разчита на внос, за да задоволи потребителското търсене. Междувременно учените предупреждават, че изменението на климата все повече ще влияе на околната среда и ще подпомага топенето на рибните ресурси. В този смисъл разумното им управление просто няма алтернатива.