Темата за заграждането на бреговете на язовир „Искър“ пак предизвика интересни коментари в риболовните форуми. Това не е нещо ново, от година на година, по знаен и незнаен път и с благословията на някои велможи, се заграбват брегови територии, поставят се заграждения, никнат бариери и табели за забранен достъп. От всичко това страдат най-вече риболовците, а от коментарите се вижда, че започва да им писва. Ето поредните факти по тази до болка позната тема.
Петър ПЕТРОВ: „Бях на язовир „Искър“, на Шипочанския залив. Проведох риболов на фидер, а като резултати нищо особено. Но друго нещо ме шокира. Видях нови заграждения, знаци, забраняващи влизането и охранители. Така, както върви, май няма да ни оставят място да хвърлим въдици в залива! Това става вече нетърпимо! Толкова пари и усилия се изразходиха за зарибяване и охраняване на язовира от бракониери и накрая ще се окаже, че няма да има къде да практикуваме хобито си. На Шипочанския залив останаха места само на бетона и накрая в устието към реката, където обаче перманентно няма вода. Всичко останало вече е заградено и няма достъп до водата. Едва ли всички тези постройки от Резервата до края на Шипока са законни и на нужното отстояние от водата. От другата страна на язовира положението е същото, даже и по-зле. Нямам представа кой стопанисва язовира, кой разрешава всичко това, но е за затвор! От 35 години ходя по тези места и още не съм видял да е поставен и един контейнер за смет или една химическа тоалетна. Е, как да се ограмотят туристи и риболовци, като няма елементарни условия. Много жалко, язовирът тъкмо започна да се възстановява от бракониерските набези, а сега се превзема от разни печалбари“.
Трайчо ДИМИТРОВ: „Язовирът е обществен и е крайно време да направим нещо, за да спре това заграбване“.
Ивелин ИВАНОВ: „Да се вдигаме на протест. Толкова много хора риболовци от София, от Самоков и други околни селища страдат от това заграбване и се чувстват ощетени. Крайно време е властимащите да реагират по някакъв начин, докато не е станало късно“.
Никола НИКОЛОВ: „Както е тръгнало всичко по бреговете да става частно, няма къде да се хвърлят въдици и ще отпишем и този язовир“.
Даниел МИХАЙЛОВ: „От 45 години ходя на язовира, лятото карам по две седмици там и от година на година става все по-зле. Хора на държавна служба заграждат частни имоти и не дават достъп на обикновения човек. Има много незаконни къщи, че даже са и с частна охрана“.
Антон БОЯДЖИЕВ: „Не е само на язовир „Искър“. Същото е положението на „Батак“, „Доспат“ и други големи язовири. Проблемът идва от това, че едни се стопанисат от НЕК, други от „Напоителни системи“, но те са собственици на водата. Бреговете са друга собственост, частна, общинска или горски територии. Кметовете винаги реват, че нямат пари и земята се продава на безценица. При парцелиране никой не се съобразява с правото по закон на достъп до водоема на всички, защото пък рибния ресурс е публично-държавна собственост. По бреговата ивица пък никой не се грижи за чистота и някакъв ред. Закон за дивото къмпингуване няма, май няма и да има.
Петър ПЕТРОВ: „С две думи, пълен хаос. Един отговаря за водата, друг за земята, трети за рибата и рибните ресурси. Закон за дивото къмпингуване изглежда е наложителен, но ако го захванем ще се отвори кутията на Пандора…“
Младен ДОБРЕВ