„Първото условие, за да съществува една дружинка, е дисциплината – казва Йордан Христов, председател на ЛРД-Гъбене към ЛРС-Габрово. – За да стане добър лов, е необходимо да има нужната атмосфера. Всеки ловец трябва да уважава труда на колегата до себе си. Еднакви не можем да бъдем – различни сме по физически, спортни и умствени възможности, но за да се случат нещата и да има разбиране, всички ние трябва да се уважаваме един друг – кой какъвто е. Освен дисциплина всеки от нас трябва да носи етика и ловна култура, отдаденост на лова. Доволен съм от всички в моята дружинка за проявяваната дисциплина на ниво. Правим дисциплиниран лов и никой не оспорва разпоредбите на ръководителя на лова, спазват се абсолютно всички правила – обозначителни знаци на ловците, жилетки, шапки, ленти, пренасянето на оръжието по време на преходите между гонките, зареждането на оръжието с боеприпаси става, след като се застане на пусия, съхраняване на оръжието, докато отстреляният дивеч се обработва, както и през почивките между гонките. Тези неща се спазват безусловно от всекиго. Разбира се, някои дали нарочно, или поради разсеяност нарушават правилата, но съм убеден, че с времето те ще мобилизират отговорността си, както всички останали, и ще имаме абсолютен синхрон в действията.
Имах притеснения заради постоянното присъствие на чужди хора в нашия ловностопански район от дърводобивните фирми. Слава Богу, и с този проблем се справяме. Лично аз предупреждавам тези хора – разбирам, че това им е работата, техният бизнес и трябва да изпълняват задълженията си. Постигнахме разбирателство и те вече се съобразяват с ловностопанските съоръжения, пазят ги, не допускат, когато ползват животни за теглителна сила – коне или катъри, да ги разрушават. Надявам се, и занапред да продължим да имаме диалог и да се справяме с евентуални проблеми.“
Йордан Христов държи на правилата. Само тогава той е сигурен, че нещата ще се случат, като подчертава голямата отговорност, която носи председателят на дружинката. Докато редовият ловец може да се интересува само ще има ли лов, или не, вади пушката, излиза на лов, връща се, прибира пушката и за него ловът е приключил, то задълженията на председателя заедно с ръководството на дружината и ръководителите на лова започват след края на лова и затова отговорността, която носят, е много по- голяма. Според него, това разбиране понякога убягва дори от ловци с по 20 години стаж.
За да стане добър лов, трябва да е налице нужната атмосфера и условия.
„Ловът колкото е слука, толкова и наука – правилната стратегия води до успех. Винаги съм разбирал и изпълнявал насоките, които са ми давали колегите и нещата са се случвали. Всеки ловец е длъжен да плаща таксите и членския си внос, да носи, употребява и съхранява ловно оръжие до онзи момент, в който трябва да сме готови да помогнем на природата да възстанови популациите, дивечът да образува нови местообитания, като му се гарантира среда, в която той да се развива. Тогава ще имаме спокоен и приятен лов.
За мен дисциплината е най-важното нещо в лова. Тогава вероятността да станат грешки е малка. Винаги съм казвал, че ловът е спорт, в който нямаш право на грешка. Всяка грешка може да коства човешки живот и да промени живота на друг за секунди. Затова преди всеки лов подсещам гоначите да викат или да свирят, за да се обозначават къде са, защото прасетата може да се сринат в последния момент и линията на гоначите да се слее с линията за стрелба от постовете. Но, ако постът знае гоначът къде е, ще прецени да стреля, или не. Никога в еуфорията на адреналин не се произвеждат изстрели. Стреля се, когато човек е сигурен. Ако не е –сваля пушката, прасето заминава, но ще дойде друго.
С цел налагане на голяма доза етика по време на лов, в момента колеги създават клубове на гонача, които напълно подкрепям, както и това по места да бъдат изградени клубове на гонача. Бях много доволен, когато ЛРС-Габрово стана домакин на една такава среща. Дойдоха хора, които са доайени в лова и обучението на ловни кучета, казаха много искрени и важни неща, валидни за всеки ловец. Те много ясно подчертаха разликата между смисления ловец и другия, който стреля, за да отнеме живота на животното и се сдобие с мръвка. Получи се дискусия около съдържанието на думата ловец, подчертана беше ролята му на стопанин на дивеча като човек, който отглежда и уважава животните и който се стреми да ги има. Останалите – те са тези, които само ползват дивеча, без да се интересуват от друго. Затова нека всеки от нас си даде сметка в коя категория е, ако иска да бъде уважаван като ловец.“