Както всяко творение на природата и лешоядите имат своето важно място в екосистемите. Често ги наричаме „санитарите на природата“, защото предотвратяват разпространението на болести от умрелите животни, като ги изяждат! Както всички останали лешоядни птици, белоглавият лешояд има изключително ниски стойности на рН в стомаха си. Почти изцяло киселата среда спомага за убиването на развилите се в загниващото месо бактерии, освен за самото смилане на храната (Cramp & Simmons 1980).
В средата на 20 в. видът е изчезнал от страната, а през 70-те се завръща в Източни Родопи, по продължението на р. Арда – между градовете Кърджали и селата около Маджарово, срещат се: 1 размножаваща се двойка през 1978 г., 1 – 4 гнезда до 1985 г., 36 гнезда през 2005 г. Белоглавият лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) е изключително едра и впечатляваща птица. Гърбът и крилата му са пясъчносиви, а маховите пера и опашката са черни. Главата е покрита с рядък светъл пух, а на шията има характерна непрекъсната „якичка” от пухови бели пера.
В България е в категорията застрашен, вписан е Анекс II и III на Закона за биологичното разнообразие.
Въпреки че е величествена и голяма птица, съществуват редица заплахи за белоглавия лешояд. Поради широкият си ареал и голямата численост на световната популация не е категоризиран като застрашен вид. Въпреки това среща немалко заплахи, включително широко разпространените практики за залагане на отровни примамки, за да се контролира числеността на хищниците. Други заплахи за вида са липсата на хранителен ресурс, поради промени в земеделските практики, токов удар и сблъсък с електропреносни линии, бракониерски отстрел и безпокойство.
През 2017 г. почти напълно е изтровена реинтродуцираната колония в Кресненското дефиле след залагането на отровни примамки.
Консервационната програма на „Зелени Балкани“ за опазване на лешоядите се осъществява от 1991г.
От 2003 г. започва изпълнението на дългосрочен Международен план за опазване на лешоядите на Балканите, а през 2010 г. стартира специализиран проект „Възстановяване популациите на едрите видове лешояди в България” LIFE08 NAT/BG/000278, който се изпълнява от „Зелени Балкани“ в партньорство с ФДФФ и ДЗХП и приключва през 2015 г. В резултат са внесени 264 белоглави основно от Испания и Франция, а в рамките на проекта са освободени общо 205 лешояда от 4-те адаптационни волиери, изградени във Врачански, Централен Балкан, „Сините камъни“ – Гребенец и Котленска планина. Като резултат от реинтродукционната програма през 2015 г., след 50-годишно отсъствие на вида, белоглавият лешояд започва отново да гнезди в ПП „Врачански Балкани“. През 2019 г. вече има 3 установени колонии с 14 размножаващи се двойки и още 4, проявяващи гнездова активност. В Източна Стара планина (Котел и ПП „Сините камъни“) гнездовата популация за 2019 г. се оценява на 12–20 двойки, а в Кресненския пролом гнездова активност проявяват 2 двойки. Така след успешното реинтродуциране на белоглавия лешояд в целевите райони от 2010 г. насам броят на сформираните двойки вече е 27–40.