История на НЛРС-СЛРБ

Повече от век живот нареждат Съюза на ловците и риболовците в България сред най-старите ловни организации в Европа. Малко или много са 120 години – нека историята отсее всички съмнения. Но винаги неговата дейност е насочена към увеличаването, разнообразяването и закрилата на дивеча в прелестната ни родина.

Вече 120 години, организираните съюзни членове са верни на традициите и идеалите на предците си, на техните завети. Хуманизъм, добродетелност, дълг и чест витаят в редиците им.

От 1898 г. в България съществува една организация, която от край време живее пълноценно, като спазва един основен принцип: “Природата не е храм, а работилница и в нея човекът е работник.”

Първият ловен конгрес се е състоял от 6 до 9 август 1898 г. в София. Делегатите на 66 ловни дружества в страната поставят основите на Ловния съюз в нашата родина. Той е естествен завършек на един процес, започнал непосредствено след Освобождението на България през 1878 г.

Получили своята свобода и независимост българите се устремяват към активен политически и културен живот. Успоредно с всеобщия подем се заражда и ловното движение у нас. Привилегия на властниците до Освобождението, ловът в нова България става достояние на всички слоеве от населението. Но не се спазват никакви норми, не се съблюдават сезони. Едва през 1880 г.излиза първият закон у нас. Негов създател е видният гражданин на Елена Петко Горбанов – възрожденец и участник в Освободителната война, заемал висок административен пост в първите години на жадуваната свобода. Този юридически акт съдържа само един член, който урежда въпроса за снабдяването с ловни билети и за съответните такси.
Началото на организираното ловно движение у нас се поставя през 1884 г.. Във Велико Търново се основава първият ловен кръжец, който прераства в първото ловно дружество. През 1889 г. във Варна възниква второто ловно дружество, а през 1890 г.в София се създава третото. До края на 1893 г. нови дружества са основани в Дряново, Карлово, Ихтиман, Пловдив, Попово, Трън, Айтос, Асеновград, Берковица, Кюстендил…

На 1 август 1895 г. излиза първото ловно списание “Ловец” – орган на софийското ловно дружество “Сокол”. От седми брой на втората си годишнина след допитване, списанието става орган на ловните дружества в България. Това е първата стъпка към създаване на обща организация на ловците в страната.

Мечтата на ловците се осъществява. От 6 до 9 август 1898 г. в София заседава Първият ловен конгрес. Започва своето съществуване Българският ловен съюз.

Конгресът дава нов тласък  за развитието на ловното движение у нас. Към 1910 г. в страната вече има 89 дружества. През целия период до Втората световна война прогресивните сили в Съюза водят упорита борба за установяване на демократични традиции в живота на организацията.
Ловната организация става инициатор на ловно-стрелковия спорт. Тази задача се поставя на втория конгрес през 1901 г., когато съюзът се преименува в ловнострелчески. На дружествата се дава зелена улица – да се упражняват в стрелково изкуство, да устройват ежегодни състезания. При всяко дружество се учредява комитет за ръководство на стрелковия спорт. На първите Балкански стрелкови състезания, организирани във Варна през 1933г.,българските ловни стрелци извоюват поредица златни медали.
През 1911 г. ловната организация подема инициативата и със собствени средства поема издръжката на първата ловна стража.

На 7 април 1929 г. е осветен първия ловен развъдник “Марин тепе” край Варна, който се превръща в извор на новите практически идеи за ловно стопанство в страната. Там се провеждат и първите курсове за ловни надзиратели и лововъди.

През 1929 г. плевенското дружество открива първия в България ловен и природозащитен музей. Старозагорската и Врачанската организации създават фондове за строителство на ловни домове. В Пазарджишкото дружество възниква идеята за създаване на Международен ловен съюз за закрила на дивеча. Първият почин за създаване на Съюз за защита на природата у нас принадлежи на българските ловци.

Ловците са в челните редици на залесителите. Първите залесителни акции датират от преди столетие. Едва укрепили своята организация те се включват активно в залесяването и отглеждането на млади горски култури, подпомагат за опазването на горите от пожари.

От 1931 г. ловно-стрелческата организация е член на Международния ловен съвет със седалище в Париж. През 1937 г. тя участва в първото световно ловно изложение в Берлин.

Укрепват ловните дружества. Ушиват свои знамена. Много внимание се отделя за уредбата на ловните стопанства. Изразходват се все повече средства за издръжка на ловни надзиратели. Възниква идеята за развъдници. Организират се хайки за изтребване на хищниците.

Любителите на природата в България ратуват за нейното запазване в най-добрия смисъл на думата. Това довежда и българските въдичари до идеята за създаване на съюз. На 19 май 1929 г. в София се провежда Учредителния конгрес на Българския рибарски съюз. От първия си редовен конгрес /26-28 април 1930 г./ той работи за обогатяване на родната ихтиофауна.

Още от 1932 г. започва да зрее идеята за обединяването на двата съюза. През 1947 г. в София е проведен Първият обединителен конгрес между Българския рибарски съюз и Народната ловно-стрелческа организация “Сокол”. Слага се началото на Народния ловно-рибарски съюз.