Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

За пролетното разселване – другата гледна точка

В брой 3 на списание „Лов и риболов” имахме удоволствието да прочетем едно фундаментално творение „Задължителни правила за пролетно разселване на яребици”. Казвам удоволствието, защото няма по-добър начин да се забавляваш, като четеш абсурди и нелепости.
Ние, които от 10 години имаме отличен резултат от пролетното разселване, от тази статия „разбрахме”, че „хвърляме парите на ловците на вятъра и храним с изключителен деликатес хищниците”. Лошото е, че в тази връзка сънувах и кошмарен сън след прочитането на статията: Седим вързани в полето с Кирил Бояджиев от Велико Търново и на метри от нас обикалят около двеста чакала. Коремите им бяха до земята, а по устата имаше пера от яребици и фазани.
След това се събудих изпотен. Такова кошмарно съновидение може да депресира и булка на сватбения й ден.
Тук, в статията, избуява комплексът за малоценност на по-силния, на този който определя начините на разселване и съответно редакционната политика – защото е невъзможно на едно място да се изговорят толкова глупости. Ако това е мнение на автора – жалко. Ако му е внушено от някои хора, които са съвсем объркани, е още по-лошо.
Вие ли не знаете, че благодарение на разселването на 270-дневни птици през февруари-март имаме една от най-добрите популации на яребици, а в последно време и на фазани. И не само ние, а още 10-на сдружения, от които с удоволствие ще отбележа съседното на нас Пазарджик.
Как така някой умерено облъчен ще ни казва кое е добро и кое не, след като почти 10 години нашата практика даде отлични резултати.
Според автора: „Получените от дивечовъдното стопанство яребици трябва да бъдат за кратко време доотглеждани волиерно в полето, за да могат бързо да се адаптират към новите условия на живот, да проявят интерес към чифтосване и да образуват родителско семейство.”
Не съм срещал някой смислено да ми обясни, що за адаптация е това да преместиш 270-дневни яребици от един волиер в друг.
Ние сме категорично против яребиците или фазаните във втория волиер „да проявят интерес към чифтосване и да образуват родителско семейство”. Това противоречи на някои основни принципи от генетиката.
Един ученик, който е изкарал 4 по биология, ще ви каже, че възпроизводството между братя и сестри или родствено близки птици е абсурд, ако искаш резултат.
Дори и да приемем вашата теория за адаптационния волиер, искам да ви попитам, чувал ли е някой, че това струва пари? Вие живеете в 70-те и 80-те години на миналия век и ги пренасяте механично без никакво основание в сегашно време. От онова време, което беше златно за лова, в моята дружинка се доотглеждаха през година във волиер по около 500 броя 45- дневни фазани. Само че байновци птиците ги плащаше АПК, гледачът, който се грижеше за тях, бе на заплата в АПК, ветеринарят, от който често имахме нужда, също бе на щат в АПК. Вървяха ремаркета със смески, жито – пак от АПК-то – безплатно.
Питам ви колко ще струва всичко това в сегашно време? И знаете ли на колко лева ще възлязат птиците в края на периода?
Ще цитирам и един ”гениален” пасаж от статията: „Първите няколко дни след разселването ятото се наблюдава, проследяват се поведението им, чифтосването, изборът на мястото за гнездене, а по-късно изграждането на гнездата, снасянето на яйцата и излюпването на пиленцата.”
Това вече е такъв абсурд, че нямам сили да го коментирам.
Всяко сдружение трябва да бъде оставено само да решава кой е най-подходящия начин за разселване на птици.
Накрая искам най-колегиално да уважавате дългогодишния труд на ловците и да не се правите на последна инстанция – със заключения и императиви, които са далече от реалността. Както сте тръгнали, това е най-бързият път да ни отчуждите, след усилията които полагаме.

Доц. д-р Васил Паница, председател на УС на ЛРД „Сокол” Пловдив

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ