Натискът за забрана на оловните муниции във влажните зони е огромен! Главният секретар на FACE пред SLRB.BG(ВИДЕО)

Вторият човек във Федерацията на европейските ловни асоциации (FACE) Дейвид Скалън застана пред камерата на SLRB.BG в откровено интревю засягащо ловците в цяла Европа. В него фокус беше поставен на подготвяната забрана за притежание на оловни муниции във влажните зони:

Г-н Скалън, можете ли да споделите малко повече за изявлението на г-н Ларсон, президента на FACE, относно твърдението за лошо, неадекватно управление на разпоредбите, свързани с предложението за забрана на използването на олово в ловните муниции, както и във влажните зони? Можете ли да ни цитирате по памет малко повече от неговото изявление?

– Разбрахме за твърденията покрай едно изявление, направено от чешки политик и представено на национално ниво, член на Европейския парламент, което породи дискусия с други членове на парламента. Основният фокус на изявлението се базираше върху предложението за постепенно премахване на оловото в ловните муниции и във влажните зони от страна на Европейската комисия, която в лицето на своя регулационен орган, отговарящ за регистрация, оценка, одобрение и забрана на използваните химикали, има ноебходимата компетенция по въпроса и крайната дума да се произнесе с решение, което да каже ”Да” или ”Не” на оловото. Думите на чешкия политик се отнасяха до комисия, свързана с регулационния орган на ЕК – т.нар. експертна група по околната среда към ГД ”Околна среда”. Това е техническа работна група към ЕК, която също има отговорности към настоящото предложение на ЕК за забрана на оловните муниции във влажните зони. Изявлението говореше за отправено силно послание, за натиск от членовете на тази експертна група към националните правителства, който да спечели широката им подкрепа и да изгради положително мнение относно постепенното налагане на пълна забрана на оловните муниции във влажните зони. В резултат на това, немалко политици показаха искрената си загриженост за евентуалните последствия. Дискусията се оказа доста сложна, защото темата касае проблем, за който ще трябва да се търси решение единствено в рамките на регулационния орган на ЕК и не трябва да има застъпничество или намеса на други комисии, други регулаторни звена с правомощия, които да агитират за приемането на определена пози ция на национално ниво.

Откъде, според Вас, идват подозренията на г-н Ларсон относно въпросните твърдения?

Те произлизат от изявлението на чешкия политик, който публикува силно, отворено писмо на своя уебсайт. Въз основа на него, както и на много отзиви по ситуацията, също и на въпроси от нашите собствени членове, обсъдихме с г-н Ларсон ситуацията и той, в качеството си на президент на европейската ловна федерация, излезе със свое изявление, в което отправи искане за разясняване на проблема, за поемане на отговорност от съответните замесени органи. Пожела среща с комисаря по околната среда, океаните и рибарството и с комисаря по вътрешния пазар.

Европейската комисия предлага пълна забрана на оловото в мунициите

Даде ли ЕК отговор на изявлението на президента на FACE? Какво каза тя?

Нямаше никакъв отговор от Европейската комисия на писмата, които разпратихме. Получихме стандартния отговор, че те разглеждат този въпрос и че ще излязат скоро със свое становище. Така че наистина очакваме отговор от Европейската комисия съвсем скоро. Ще продължим да работим с нея идните дни, защото наистина се нуждаем от среща по въпроса с комисаря по околната среда, за да разберем дали тези твърдения са верни или не, да разберем вида на процедурата, която трябва да се следва от комисията и дали е имало нарушение на процедурата или не от нея. Това са отговорите, които търсим и в създалата се ситуация е заложено много. Резултатът от нея ще се отрази на много европейски граждани, много европейски ловци.

Достигна ли вече европейската ловна федерация до стегната, ясно определена дефиниция за думата ”влажна зона”?

Истинско предизивкателство е настоящата дефиниция за влажна зона, изготвена от ЕК. Тя все още се тълкува в структурите на регулаторния орган на комисията, отговарящ за химикалите. Даването на точно определение за естеството на влажните зони е задача от извънредна трудност. Моето лично разбиране е, че ако от правна гледна точка тази дефиниция бъде въплътена в закона, всяко наличие на вода, подвижна или не, постоянен водоизточник или временен такъв, всяка локва дори в сухо поле след дъжд ще бъде определено като влажна зона. Това е много сериозен проблем. Важно е да се отбележи, че 23 държави в ЕС имат законовото постановление за постепенно премахване на оловото във влажните зони и в ловните муниции, което трябва да съобразят и приложат спрямо географските специфики и особености на своите страни.  Финландия е избрала подход, съобразен с биологичните видове на страната. Други страни, например, са възприели подход, свързан с местообитанията на животните. Някои страни са комбинирали двата подхода в едно или са прибегнали до подход, който да определи какво е влажна зона в териториите им. Сложното тук е, че ако опитваш да използваш определение за влажна зона, което в случая е извънредно широко и всеобхватно и опитваш да го приложиш, да го хармонизираш (11:22) по територията на целия ЕС, това ще предизвика голям хаос и ние от FACE сме дълбоко загрижени, че за ловеца и за изпълняващото закона отговорно лице ще е изключително непосилно да разбере дали се намира в действителна влажна зона или не. ЕК споделя, че това е работа, свързана с картографиране, която правителствата на държавите трябва да поемат. И ако трябва да картографираш дадена влажна зона, а малко по-късно се изсипе обилен дъжд и ти трябва отново да картографираш, то просто заниманието ти става невъзможно. Нужна е ясно разбираема дефиниция или поне, да се изготви подходящо напътствие, което да помогне за максималното доближаване до адекватно определение. Другият проблем е въведената буферна зона от 300 м около влажните зони, както и твърде краткият период, през който забраната на оловото трябва да се осъществи – Европейската агенция по химикалите заяви, че са необходими 3 години, ЕК ги съкрати значително. Страните, намиращи се в период на замяна на оловото, посочват, че той трябва да е адекватен за всяка страна, съобразен с ресурса, с който тя разполага за справяне с проблема. Има още нещо важно – забраната за притежание на оловни муниции. В дни, когато ловуваш на дребен дивеч, неминуемо ще навлезеш във влажна зона, особено предвид сегашната формулировка за такава. Ако имаш оловен патрон в левия джоб, а в десния – стоманен, това те прави потенциален нарушител на рестрикцията, тоест в престъпник и решение на този проблем също трябва да се търси. На 23 юни предстои нова дискусия по тези въпроси, в която участие ще вземат всички засегнати страни по проблема. Решение за него можеше да бъде намерено по-рано и ситуацията, свързана с въпроса за оловото, можеше да бъде прекратена преди години, но формата, под която ЕК представи рестрикцията и допълнителните буферни зони, които въведе, усложниха неимоверно нещата. Затова излизането от ситуацията сега е така трудоемко.

Великобритания – Федерацията предупреждава за негативните ефекти от забраната на оловото

Какъв според Вас ще бъде изходът от тази ситуация? Какви ще са последствията за обикновения ловец?

За средностатистическия ловец, ако законът бъде одобрен такъв, какъвто е сега под формата си все още на неокончателно предложение, ще имаме диспропорционална в изготвянето й забрана. Сега забраната е за употреба на олово при лов във влажните зони, но виждаме как естеството й се разгръща така, че тя достига употребата на олово в мунициите изобщо за повечето ловни оръжия в Европа. Това е така, защото предложената дефиниция е крайно широка. Има много ями в земята, в почвата, които спрямо нея се определят като влажни зони и те се намират във всички балтийски страни, Полша, всички северни страни, Шотландия, Ирландия. Отделно от това, заради забраната да носиш оловни муниции във влажните зони, редица държави ще срещнат изключителни трудности със статута на ловеца, навлизащ в такива места – дали той е престъпник или не, носейки олово в джоба си. В страни като Полша и Ирландия , където още не властва такъв закон, краткият период за преустановяване на употребата на олово не дава на обикновения ловец достаъчно време да провери дали оръжието му е съвместимо със заместители на оловото като стоманата. Той тепърва трябва да носи ловната си пушка при специалисти за експертно мнение и оценка от тях, които да кажат необходими ли са модификации. Всичко това се превръща в нещо много по-всеохватно и проблематично, отколкото членовете на FACE очакваха и бяха готови да псорещнат. Дори под адекватна форма представен, всички бихме имали много проблематичен закон, който ловците не ще разбират, повечето отговорни изпълнители на този замисъл също. Бихме имали много легални предпоставки, по които ловецът да бъде обвинен в нарушение на закона, без самият той да го узнае. Всичките 23 страни, приели да изпълнят законовото предложение, трябва сега да изменят законите си, за да ги адаптират към новото изискване на ЕС.

Смятате ли, че ситуацията би принудила повечето ловци да закупят ново ловно оръжие или все пак биха могли да използват пушките, с които разполагат, в бъдеще?

Много ловци в 23-те държави, които ловуват на водоплаващ дивеч, вече са адаптирали ловните си оръжия спрямо новите изисквания. Пушките им са съвместими, но много от тях разполагат с повече от една ловна пушка от различно време на производство, различни модели и някои такива все пак биха изисквали техническа проверка. На други ловци тепърва предстои да извършват тестове при оръжейници и да разберат пригодни ли са пушките им за новия проектозакон. Ако разполагат например само с един брой ловно оръжие и окаже ли се то негодно за стрелба със стоманени муниции, пред тях ще застане алтернативата или да закупят нова пушка, която неминуемо ще е по-скъпа заради ползването на стомана, или да модифицират своята (което може да им излезе още по-скъпо), или пък в крайна сметка постепенно да се откажат от лова, неуспявайки да упражняват хобито си.

Как настоящата ситуация с коронавируса би повлияла на лова в Европа оттук насетне?

В много страни на континента ни ловът не е бил засегнат от коронавируса.  Направихме обзор в последните шест седмици на страни-членки на нашата организация и видяхме, че има някои ограничения в страни като Испания и Италия, в Обединеното кралство. Там властите споделят, че при упражняване на дейност по борба с вредителите, абсолютно необходимо е да има рестрикции относно лова. Като цяло ловът не е ограничен от новия коронавирус. Ловният сезон приключи преди заплахата от него да се разпръсне из много страни. Сега виждаме как дори във време на пандемия, някои страни практикуват безпроблемно лов на сръндак, дивя свиня. В Чехия и Латвия например сме свидетели как ловът оказва благоприятно влияние – в контекста на индивидуалния лов, който откъсва съзнанието и самия ловец от общата обстановка на карантина и го пренася там, където не е нужна социална дистанция и където вирусът не е заплаха.