Търсене
Close this search box.
НЛРС "Съюз на ловците и риболовците в България" 140 години организирано ловно движение
Търсене
Close this search box.

Забраната за трофеен лов би повлияла негативно на застрашените видове

Забраната за лова би представлявала по-голяма опасност за застрашените животни, отколкото самият лов. Това споделя активистката Ейми Дикман за CNN:

Като човек, който е посветил кариерата си на опазването на дивата африканска природа, който обича животните и е вегетарианец, идеята за убиването им за забавление винаги ми се е струвала отблъскваща. Имайки предвид това, съвсем очаквано е, че ще бъда развълнувана от предложението на Доналд Тръмп (очевидно повлияно от натиска на медиите и защитниците на животните) да забрани внасянето на трофейни слонове (и вероятно други животински видове като лъвовете) в САЩ. Страхувам се обаче, че импулсивните и емоционални реакции към трофейния лов – независимо от това какъв смисъл е вложен в тях – биха могли в действителност да ускорят изчезването на видове като лъвовете, например.

Няма съмнение, че някои от най-известните африкански видове са изправени пред сериозна беда. Популацията на лъвовете е намаляла почти на половина през последните 20 години и в момента броят им наброява едва около 24 000. Лъвовете в Африка вече са толкова рядък вид като носорозите и 15 пъти по-редки от слоновете. Read MoreФурорът, създаден около трофейния лов, обосновава обществените притеснения, че това е основната заплаха за лъвовете. В действителност обаче ключовите проблеми за изчезването им са загуба на местообитанията, загуба на плячка поради бракониерство и конфликт с местните хора. Този конфликт обикновено представлява отравяне, стрелба или пробождане на лъвове с цел отмъщение (или превенция) от атаки срещу добитък или хора. Все още съществуват и традиционни ритуали – убийства на лъвове, с които млади мъже се опитват да забогатеят или да придобият по-висок социален статус.

Безспорно зле менажираният трофеен лов може да окаже отрицателно влияние върху популацията на лъвовете. В страни като Зимбабве системата за регулация на лова работи сравнително добре, изключвайки обаче вероятността тя някога да бъде перфектна. Негативите, които носи ловът, трябва да бъдат съпоставени с позитивите, които подобно използване на територията може да предложи. За много хора твърдението, че ловът на застрашени видове може да има положителен аспект, би било странно. Дали обаче всяка смърт на животни с намаляваща популация задължително е нещо лошо?

Реалността е по-сложна. Разбира се, ако ловът на трофеи е основната причина за спада в популацията, налагането на забрана за дейността е напълно оправдана и желателна. На повечето места обаче това не е така. И ако трофейният лов спомогне за намаляване на другите заплахи – чрез опазване на местообитанията, предотвратяване на бракониерството или като буфер между дивите животни и човешкото население – тогава той е основателен.

Често срещано е мнението, че “ползите” от лова се явяват под формата на пари, които отиват при местните хора. Този фактор е важен, особено в отдалечените зони с ограничени приходи. От гледна точка на африканската консервационна перспектива обаче най-важната полза е, че ловът на трофеи поддържа огромни територии земя в дивата природа, което е безценно във все по-зависещия и доминиран от човека свят.

Последствията от забрана за внос на трофеи са големи. Обикновено малката заплаха от трофейния лов може да бъде заменена от далеч по-мълчаливите, смъртоносни и големи заплахи за преобразуване на площите, бракониерство и създаване на конфликти. Фототуризмът често се предлага като заместител на лова – в много отдалечените и по-малко привлекателни райони той обаче не би могъл да генерира достатъчно приходи, за да поддържа тази земя като зона от дивата природа. Ако съществуват несмъртоносни алтернативи на трофейния лов, които биха могли да опазят по същия начин природата, аз ще бъда първата, която ще ги подкрепи. В действителност обаче такива алтернативи в повечето ловни райони за момента не съществуват.

Хората може да осъждат етичността на трофейния лов, но за лъва (а и за природозащитниците) последствията са еднакви – независимо дали животното е застреляно от ловец, отровено от местните или е починало от глад заради липсата на плячка. Целта тук е да се намали цялостно смъртността, а не да се поставя фокус върху конкретна дейност. Не трябва да забравяме, че управлението на африканската дива природа е право и отговорност за всички държави, които са успели да поддържат популации от големи и скъпи диви животни.

Дискусиите за забрана на трофейния лов в Африка, породени в САЩ, изглеждат особено лицемерни, като се има предвид мащабът на лова в Северна Америка. Ако дейността беше забранена на локално ниво в САЩ, много повече животни биха били спасени. По такъв начин щяха да се избегнат и последиците върху живота на местното население в Африка и дивата природа на континента. Нашата крайна цел трябва да бъде наистина да разберем заплахите за всяко население и да се стремим да намалим тези, основани на науката, а не на емоциите. В противен случай бихме могли да осъдим много повече от тези великолепни животни на смърт, дори ако смъртните случаи се случват далеч от полезрението на медиите.

Радостната новина е, че толкова много хора обичат лъвовете, слоновете и другите диви животни.Трябва обаче да сме изключително предпазливи и да не базираме решенията си единствено на емоционално ниво, за да им помогнем да съществуват.“

 

Оригиналният текст на английски език можете да прочетете тук: http://edition.cnn.com/2017/11/24/opinions/trophy-hunting-decline-of-species-opinion-dickman/index.html?sr=fbCNN112417trophy-hunting-decline-of-species-opinion-dickman0435PMStory

РЕКЛАМА

Facebook
Twitter
LinkedIn

Сходни публикации

Реклама

ЛОГО - СЛРБ