Мекото време през октомври и началото на ноември сякаш позабави активизирането на хищниците, но с по-трайното захлаждане към средата на месеца нещата придобиха нормален вид. Все по-често се чуват новини за улов на бели риби на джиг – и от лодка, и при замятане от брега. Показателно е, че в почивните дни цяла флотилия от лодки от всякакъв вид и калибър атакуват някои от големите ни язовири – „Искър“, „Копринка“, „Жребчево“, „Пясъчник“ и др.
Този риболов стана много популярен популярен през последните години и печели все повече почитатели. Силиконовите имитации на пазара са в изобилие, производители от знайни и незнайни фирми дотолкова са се усъвършенствали, че този тип примамки са напът да изместят дори вездесъщите воблери по ефективност. Поне през късната есен, когато са на върха на славата си. Стига все пак да попаднат в опитни рибарски ръце, които знаят какво да правят с тях.
Сега няма да говорим за конкретния избор на примамки за джигов риболов, това сме го правили многократно. Важно е обаче да има оптимален баланс между самата силиконова рибка и утежняващата джиг глава. И да се спази принципа: колкото в по-дълбока вода се лови, толкова по-солидно утежняване ще трябва, за да потъва максимално бързо и същевременно да има нужната чувствителност на линията.
Замятаме, изчакваме да потъне до дъното и започваме бавно притегляне
с кратки или по-продължителни паузи. Идеята е имитацията да привлече вниманието на някои бдителни очи и да възбуди хищните инстинкти. Може да имитира ранена рибка, или такава, която безгрижно се рее по дъното с леки подскоци тук-там. Бялата риба е много постоянна в непостоянството си. Веднъж ще нападне жертвата при подскок, друг път при плавно придвижване, трети пък когато е в покой. Ако изобщо този тип силиконка я впечатли. Защото много често се случва в ранните часове на деня да харесва един цвят, по обяд да си пада по друг, а привечер – по трети.
Не стига всички тези капризи, ами и кълването е много пасивно
Ще се забележи съвсем леко задържане, понякога изразено само с плавно навеждане на върха на въдицата. Така нареченото „сторване“, при което задължително следва отривист мах за засичане. Ако тревогата е фалшива, продължаваме притеглянето в установения ритъм. Може да се окаже пропуснато кълване, затова вниманието е удвоено. В този смисъл е важно линията да се държи максимално изпъната, без да се допускат каквито и да е хлабавини.
Ако се лови от лодка, най- добре тя да е стационарна, закотвена стабилно на място, което вече е проверено със сонара
и дава признаци на живот отдолу. В късна есен рибите се групират в дълбока вода, ще се намери пасаж на 8-10, дори 12 метра дълбочина. При успешно засичане и усетена тежест от съпротивата на закачена риба, изтеглянето нагоре да е максимално плавно, дори да е по-дребна. Рязката смяна на дълбочините ще я погуби, а това не е желателно, ако се работи на принципа „хвани-пусни“.
Често прилагана тактика е в хода на деня да се облавят няколко различни зони на язовира, които вече са били изследвани и се знае приблизително къде може да се очаква добър риболов. Наличието на групирани лодки в относително малък диаметър е показателно, че там се върти риба. Но не всички са достатъчно отзивчиви и е възможно непознати колеги да ви подведат с фалшива информация. Най-добре е чисто визуално да се проследи кой какво вади при идване в неизучен район.
Много е важно също да се прояви търпение. Често се случва в сутрешните часове да няма активност или да се хване някоя епизодична риба. Ако времето в следобедните часове омекне и се успокои, ето ви предпоставка за активизиране на хищниците от „втората смяна“. Затова да се бие отбой след едва 2-3 часа престой на вода не е уместно решение. Е, освен ако времето се е променило към по-лошо. Все пак сме на прага на зимата и всичко може да се очаква. Задуха ли вятър, завали ли, нека не си създаваме излишни екстремни ситуации в средата на язовира. Я по-бързо газ към брега и прибиране на въдиците. Дори и в пиковия сезон на джиговия риболов никой не е застрахован от капотиране…
Даниел ДОНКОВ