Зелен бумеранг: Еко-журналистка пише статия против лова на диви кози, разрешителното за отстрел подписано от политици, които тя подкрепя

Натискът върху законния лов става все по-силен в последните години. “Турбозелени” организации се опитват да ограничат ловната дейност с всякакви средства. Последният пример от България е статия на журналистката от “Дневник” Вера Стаевска. В своята статия “От смешно до престъпно: България се рекламира с туристически лов на защитени видове” Стаевска внушава, че отстреляните 3 диви кози по линия на организирания ловен туризъм в ЛРС “Девин” са били извършени незаконно. Стаевска индиректно намеква за това, като излага няколко други случая, в които наистина става дума за бракониерство, но в този случай самата тя не е проверила фактите, нарушавайки Етичния кодекс на българските медии, който от “Дневник” твърдят, че спазват.

Проверката на Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България” потвърди на 100% законен отстрел. И трите диви кози са отстреляни с надлежно издадено разрешително с номер 929 от 13.04.2022 от Министерството на околната среда и водите, което е издадено след одобрението на отстрела от Междуведомствената работна група за дивата коза в България и съгласно заповед РД-43 от 13.04.2022 г. на тогавашния министър във връзка със заповед 127 от 02.02.2022 г. във връзка с чл. 16, пар.1, буква “Д” от Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Обръщаме внимание, че по това време министър на околната среда и водите е г-н Борислав Сандов, а негов зам.-министър е г-н Тома Белев. Това е важен факт, защото авторът на статията Вера Стаевска е свързана и с двамата. Тя е била координатор проекти на сдружение “Асоциация на парковете в България”, чийто председател бе именно Тома Белев. Журналистката нееднократно е изразявала публично подкрепа за Сандов и Белев, като не липсват и снимки, на които се виждат заедно.

Заповедта за отстрела на дивите кози в ЛРС “Девин” е подписана от Тома Белев съгласно Заповед на Борислав Сандов

Основен постулат в журналистиката е проверката на фактите преди публикуването им. В случая Стаевска е нарушила това правило, като вероятно не е предполагала, че именно Белев и Сандов стоят зад издадените разрешителни за отстрел на дивите кози. В случая нарушение от Белев и Сандов няма, защото те са спазили всички разпоредби на националното и европейското законодателства. Видът е защитен по силата на изменение на параграф 75 от Закона за биологичното разнообразие от 2005 г., което гласи, че с присъединяването ни към ЕС дивата коза и дивата котка влизат в графата „Защитени видове”. Изменението влиза в сила от януари 2007 г. Всъщност, от името на българска фондация „Биоразнообразие” е и предложението ловните общности да бъдат активно въвлечени в опазването на дивата коза чрез строго регулиран трофеен лов. Бракониерството в България е основно за евтино месо, а цената на трофея от дива коза с услугите може да достигне до 8000 лв. Това е един сериозен стимул ловните общности да опазват активно вида. Идеята е на базата на приходите от строго регулиран трофеен лов да се привлекат ловните общности да опазват вида, тъй като бракониерският лов е основен проблем пред опазване на популацията на дива коза у нас. А трофейният ѝ лов и бракониерството са напълно несъвместими.
По реда на изключенията на нашия Закон за биологичното разнообразие и на Директивата за местообитанията на територии там, където се полагат сериозни грижи за опазване за дивата коза и нейната численост се увеличава, се допуска отстрел. Ежегодно след решение на Междуведомствената работна група за дивата коза може да се разрешава ловуване на отделни животни на базата на специални разрешителни за всяко от тях (какъвто е и описаният от Стаевска случай).

От Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България” изпратихме право на отговор до редакцията на “Дневкик”, с което искаме да защитим законния лов в България и чистото име на ловно-рибарското сдружение в град Девин. Правото на отговор бе публикувано на 11.01.2023 г. Споделяме искането на право на отговор с Вас без редакторска намеса:

ДО Г-ЖА ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА
ЗАМ. ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА “ДНЕВНИК”

ИСКАНЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ НА ПРАВО НА ОТГОВОР

Уважаема г-жо Попова,

Национално ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”  е най-голямата неправителствена природозащитна организация в България, която обединява над 120 000 български граждани.

Поводът за писмото ми към Вас е статия със заглавие “От смешно до престъпно: България се рекламира с туристически лов на защитени видове” (линк https://m.dnevnik.bg/zelen/2023/01/05/4435292_ot_smeshno_do_prestupno_bulgariia_se_reklamira_s/). В нея са извършени няколко нарушения на Етичния кодекс на българските медии: нерегламентирано са използвани снимки, собственост на НЛРС-СЛРБ, както и са посочени следните подвеждащи факти и неверни твърдения, които уронват престижа на нашата организация, а именно:

1. В статията се внушава, че отстрелът на диви кози на територията на Ловно-рибарско сдружение Девин е извършен по нелегален (бракониерски начин), което не кореспондира с истината. И трите диви кози са отстреляни с надлежно разрешително с № 929/13.04.2022,  подписано от г-н Тома Белев в качеството му на заместник министър на околната среда и водите, което е издадено след одобрението на отстрела от Междуведомствената работна група за дивата коза в България и съгласно заповед № РД-43/13.04.2022 във връзка със заповед № РД-127 от 02.02.2022г. на г-н Борислав Сандов в качеството му на министър на околната среда и водите, във връзка с чл. 16, §.1, буква “Д” от Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

2. Второ невярно твърдение: “Съгласно законодателството могат да бъдат отстрелвани само проблемни индивиди” – Видът е защитен по силата на изменение на § 75 от Закона за биологичното разнообразие от 2005 г., което гласи, че с присъединяването ни към ЕС дивата коза и дивата котка влизат в графата „Защитени видове”. Изменението влиза в сила от януари 2007 г. Всъщност, от името на българска фондация „Биоразнообразие” е и предложението ловните общ­ности да бъдат активно въвлечени в опазването на дивата коза чрез строго регулирано ловуване по линия на организирания ловен туризъм. Цената на трофея от дива коза, заедно с услугите може да достигне значителна сума. По реда на изключенията в Закона за биологич­ното разнообразие и съгласно Директивата за местообитанията, на територии, в които се полагат сериозни грижи за опазване за дивата коза и нейната численост се увеличава, се допуска отстрел. Ежегодно след решение на Междуведомствената работна група за дивата коза по реда на изключенията може да се разрешава отстрел на отделни животни на базата на специални разрешителни за всяко от тях (какъвто е и описаният от Стаевска случай). Това е един сериозен стимул ловните общности да опазват активно вида, защото приходите от такъв отстрел в последствие се ползват за дейности насочени към опазването на дивите кози. В резултат на тази политика популацията на дивите кози в страната бележи тенденция на увеличение, включително и в Западни Родопи, където поради високата лесистост на местообитанията не са типични за тях. Идеята е на базата на приходите от строго регулиран лов да се привлекат местните ловни общности в опазването на вида, тъй като именно ловците сме най-потърпевши от бракониерските прояви от всякакъв вид и характер.

3. Използвано е графично съдържание (снимка) от сайта на НЛРС-СЛРБ, без разрешението на организацията. Това е второ подобно нарушение от страна на г-жа Стаевска, след като допусна същата грешка при първоначалния вариант на статията “Предизборно обещание против европейските природозащитни норми: възможно”(линк:https://m.dnevnik.bg/zelen/2021/03/24/4189435_predizborno_obeshtanie_protiv_evropeiskite/). Тогава, след реакция от наша страна, снимките бяха свалени, а публикацията коригирана. На сайта на” Дневник” бе пуснато и право на отговор отново във връзка с неверни твърдения на г-жа Стаевска.

4. Родопски ловен съюз – организация с такова наименование не съществува. Елементарна проверка в Търговския регистър би била полезна при списването на статии. Би било полезно авторката да уточни дали е имала предвид ловно-рибарското сдружение в град Девин или Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”.
При изготвянето на статията не е потърсена и позицията на НЛРС-СЛРБ, което също е грубо нарушение на Етичния кодекс на българските медии, който “Дневник” твърди, че спазва.

Уважаема г-жо Попова,

Трофейният лов е доказан метод за опазването на застрашените видове, който е признат и от Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), част от която е и НЛРС-СЛРБ. В доклади на IUCN се доказва как с въвличане на местните общности в законен и контролиран лов са увеличени популациите на различни застрашени видове: винторогият козел в Пакистан (от под 100 индивида през 1980 до 3500 индивида през 2012), черният носорог в Намибия ( от под 460 индивида през 1980 до над 2100 индивида през 2017), лъвовете в “BUBYE VALLEY CONSERVANCY”, Зимбабве (от 13 индивида през 1999г. до над 500 индивида през 2012г.).

Приносът на ловците за опазването на вида най-вече в Родопите е разпознат от болшинството специалисти по дивата коза в страната, като доказателство за това е факта, че и в двата плана за действие на вида (вече изтеклия план за периода 2007 – 2016 г. и проекта на план за периода 2019 – 2028 г.) се подчертава ролята, която играят ловните стопани в превенцията на бракониерството.

Цитат от Проект на План за действие за опазване популациите на балканската дива коза (Rupicapra rupicapra balcanicа Bolkay, 1925) за периода 2019-2028 г. в България:

„2.4.4. Прекратяване стопанското ползване на вида

Ползването на дивата коза се извършва в ловностопанските райони, където видът се стопанисва от съответните лица, определени от Закон за лова и опазване на дивеча. В тези райони предотвратяване на бракониерството е най-ефективно, когато в него активно участват стопанисващите лица. При установено законно ползване на дивата коза (и съответния икономически ефект от това), те имат най-силна мотивация за охрана на дивата коза. Често в добре охраняваните ловностопански райони нивото на бракониерство е значително по-ниско от това в съседните територии или на практика липсва. Като цяло влиянието на предоставените дерогации и законно отстреляните индивиди е минимално спрямо загубите от бракониерски лов. При евентуално прекратяване на стопанското ползване на дивата коза, стопанисващите ловностопанските райони биха загубили мотивация за опазването на вида и това би довело до силно нарастване на бракониерството. Такова положение би довело до рязък спад в числеността на дивата коза и би застрашило популациите ѝ. Силно би намалял и интересът към провеждането на реинтродукционни програми.

 Степен на влияние: висока“

Като допълнение бихме желали да отбележим, че освен по-ефективна охрана в ловностопанските райони, ловците осигуряват и спокойствие на вида в ключовите за него местообитания, както и извършват редица ловностопански мероприятия, насочени конкретно към дивата коза, като подхранване през зимния период, изграждане на солища и регулиране числеността на хищниците. Тези допълнителни дейности безспорно имат своето благоприятно отражение върху местните популации на вида, повишавайки тяхната жизненост, като това е една от основните причини за последните 10 години да имаме трайна тенденция на увеличение на популацията на дива коза в страната.

В заключение на написаното дотук заявявам, че ловната общност е най-силно засегната от негативното влияние на бракониерството във всичките му форми и разновидности. Като организация остро се разграничаваме от всяко такова действие, независимо дали е насочено към защитен вид или към диво животно обект на лов. Не можем обаче да приемем внушения поставящи знак на равенство между ловец и бракониер. Това би означавало, че трябва да поставим знак на равенство между шофьор и убиец, защото ежедневно ставаме свидетели на трагични инциденти на пътя. В тази връзка многократно “Съюзът на ловците и риболовците в България” е апелирал за промени в Наказателния кодекс, с които драстично да се завишат наказанията за всякакви по вид бракониерски прояви и с това да се създаде необходимият респект към извършителите. За съжаление обаче до момента това наше искане не среща подкрепата на парламентарните мнозинства. Надяваме се настоящото Народно събрание да има волята за такива промени!

Моля, правото на отговор да бъде публикувано без редакторска намеса от страна на Вашия екип.

С уважение,
инж. Васил Василев
Председател на УС на НЛРС-СЛРБ 

Последвайте ни и във FACEBOOK