Змиорката -доведена от Гълфстрийм

Най-потайният речен жител – европейската змиорка – все още се среща и в България

Загадъчната риба продължава да кара учените да си гризат ноктите и е истинско чудо, че още не е обявена за осмото чудо на света

Калин Първанов
Димитър Димитров

Писателят Любо Николов има една приказка, че от над сто хиляди ловци в България десетина хиляди са виждали вълк по време на лов. По такъв са стреляли няколко хиляди. Убивали са няколкостотин. Авторът на сентенцията няма претенции, че това е статистика, може и да е стъкмистика, но според опитни ловци тя горе-долу отговаря на реалните пропорции.

Уважаеми ловци – не унивайте, при риболо­вците има една още по-отчайваща, неофи­циална статистика! Тези, които са виждали змиорка в наша река, едва ли са повече от стотина, а успелите да я уловят с въдица в България със сигурност са доста по-малко. Не е изключено да става дума и за десетина-двайсет човека. Въпреки това европейската змиорка при­съства във всичките ни риболовни справоч­ници и се числи сред ценните видове, които обитават българските води.През отминаващия риболовен сезон отно­во се заговори за присъствие на потайния речен хищник у нас. В интернет може да попаднете на няколко публикации за уловени змиорки, но снимките, с които са придружени, или не са на вида Anguilla anguilla (европейска змиорка), или

НЕ МОГАТ ДА НИ УБЕДЯТ, ЧЕ СА ПРАВЕНИ КРАЙ БЪЛГАРСКИ ВОДОЕМИ.

Тръгнахме след тези приказки и все пак открихме чо­век, който скоро е улавял змиорка. Вярно е, не става дума за тази година, а за 2017-а, но информацията е сто процента достоверна, а историята е достойна за малък разказ. 68-годишният Александър Иванов е военен пенси­онер, жител е на столичния жк. „Люлин”, но по-голя­мата част от годината прекарва в родното си село Долно Линево край Лом. Откакто се задържа повече там, отново припламват риболовните страсти, затихнали с края на детството му. Селото е кацна­ло на високия бряг на Дунав и всеки от местните някога е замятал въдици. Александър не прави изклю­чение. Излиза за риба главно на едно място – почти в задния си двор. Изключително принципен човек е и си е извадил риболовен билет. Понякога върти на изкуствена примамка за хищник, хващал е распери. Напролет търси и пасажите с дунавска скумрия (карагьоз) на чепаре. Но в пове­чето случаи излиза с обикновен 4-метров телескоп без макара, с който лови дребосъци на плувка близо до брега. Такъмите му са непретенциозни. Е, не чак толкова, колкото в детството, когато си е правил куки от карфици, ползвал е шивашки конец за влакно, за плувка му е служила метличина от върха на царе­вично стебло, а за стръв си е хващал мухи, накацали очите на воловете в кооперативното стадо. Както тогава, така и сега основният му улов е уклеят.

В края на юни 2017-а Сашо излязъл с любимия си телескоп и започнал да дърпа от сребристите рибки. Когато наловил достатъчно, решил да ги почисти в реката. Оставил въдицата настрани. Въобще не съобразил, че като чисти рибата, във водата около мястото му се образува перфектна захранка за хищници. Когато свършил с чистенето, понечил да събира телескопа, но видял, че на дребната кукичка № 16 още мърдал белият червей, с който хванал последната уклейка.

КАЗАЛ СИ – Я ДА ХВАНА ОЩЕ ЕДНА! ХВАНАЛ. ЧЕРВЕЯТ ПРОДЪЛЖАВАЛ ДА МЪРДА.

Хвърлил пак и хванал втора – червеят още не бил изсмукан. Заметнал трети път, плувката потънала, а след засичането върхът се сгънал. Сашо нямал чувството, че хванал едра риба. По-скоро усещането било като че кукичката се е закачила в някакъв клон по дъното. Но какъв клон точно там? Нали часове хвърлял на същото място и нямало закачка?

Оставил въдицата на земята и започнал да дърпа линията с ръце, белким се откачи най-после от „клона”. Влакното поддало, започнали да се усещат тласъци и след миг видял гърчещо се тяло във водата. Първата му мисъл била абсурдна – че е хванал водна змия. След миг вече бил сигурен: това е змиорка. Също като оне­зи, които старият местен рибар Феро някога хващал с мрежи. Сушал ги под стряхата на къщата си като суджуци и всявал любопитство (и малко страх) сред хлапетиите. Но това било в края на 50-те години или в началото на 60-те. Оттогава Сашо няма спомен да е виждал друга змиорка. С триста зора успял да измъкне хлъзгавото тяло на брега, нямал кепче – нали бил излязъл за дребна риба. „С такъв улов не ти трябва кeп, а тояжка”, споделя опита си рибарят.

Змиорката, хваната на такъм за уклей, не е един­ственият му куриозен улов. Сашо е хващал и 3-килограмов распер на чепаре за скумрия. „Е, нямаше чак толкова. Пиши ги 3 кг без 80 г”, добавя той с присъщата си пунктуалност и честност. Колкото до змиорката, явно толкова е бил развълну­ван от необичайната слука, че е забравил да я преме­ри. Като имаме предвид, че риболовецът е висок 1,90 м., от снимката може да се уверим, че тя едва ли е по-къса от метър.

***

В средата на февруари тази година вниманието на митничарите на летище София е привлечено от съмнителна пратка. Тя се състои от 90 стиропорени контейнери, пълни с лед и със съдържание, декларира­но като „зарибителен материал от шаран и толстолоб”. Транзитната пратка от друга европейска страна трябвало да стигне чак до Малайзия. На кого, по дяволите, му е притрябвало да пренася шаран от Западна Европа до Югоизточна Азия? Камо ли пък личинки от толстолоб, чиято родина е Далечният Изток?

Любопитството на митничарите се оправдава. Когато отварят един от контейнерите, в раз­топената вода щъкат хиляди почти прозрачни змиевидни същества с дължина 7-8 см. Повиканите експерти от екоминистерството потвърждават, че това са ценни рибки от вида Anguilla anguilla. Но във фаза млада змиорка, известна още като „кристална фаза”. Видът е защитен, а покупкопродажбата му е строго регулирана дейност и попада под клаузите на Конвенцията за международната тър­говия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). В Европа бебета змиорки се продават по около 500 евро за килограм, но търговията се извърша по специален строго регламентиран ред. Контрабандно доставени на азиатските пазари, змиорки­те може да достигнат цена от 2000 евро за килограм.

Задържаната пратка в София е с живо тегло около 200 кг и се оценява на 400 000 евро. Впоследствие задържаните рибки са доотгледани в акваферма край Добрич и през май оцелелите около 150 хил. броя са пуснати на свобода в Дунав при Силистра. Контрабандата със змиорки по света явно процъфтява и България попада в нейните маршрути. През 2015 г. пак на летище София са конфискувани от двама китайци, пътували от Мадрид, осем кон­тейнера с близо 2 милиона млади змиорки. Четири години по-рано са открити 120 кг., изпратени от Испания на българска фирма, която пък трябвало да ги достави дo Филипините.

Какво прави змиорките толкова привлека­телни за контрабанда? Една единствена причина: ценните риби

ПОДЛЕЖАТ НА ОТГЛЕЖДАНЕ В ИЗКУСТВЕНА СРЕДА, НО НЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗМНОЖАВАТ В НЕЯ.

Зарибителен материал може да се добие само там, където змиорките се размно­жават в естествени условия. А това е едно единствено място в света – насред Атлантическия океан, в дълбините на Саргасово море, което граничи с течението Гълфстрийм, определящо климата на цялата планета.

***

До ден днешен змиорката, въпреки че е доста популярен вид, си остава едно от най-потайните същества на земята. При целия напредък на науката размножаването на тази риба си остава тайнство, което не е наблюдавано от никого досега. Змиорката е загадка още от древността, тъй като в тялото й никога не може да се намери зрял хайвер или семенна течност.

С ВЪПРОСА СЕ Е ЗАНИМАВАЛ ОЩЕ АРИСТОТЕЛ,

но дори и той, с цялата си прозорливост, не е могъл да даде по-правдоподобно обяснение от това, че змиорката или се самопоражда в блатната тиня, или произхожда от… дъждов­ните червеи. Столетия след него е продължавало да се счита, че тя е безполово същество. Чак през 1774 г. италианският учен Мондини открива яйчници в зрели змиорки и доказва, че въпросните екземпляри са женски. Нужни са още сто години, докато друг учен – ав­стриецът Сирски, установява семенници и съответно мъжки екземпляр. А места­та, където мъжките и женските змиорки си уговарят среща, за да продължат рода, си остават тайна за науката чак до началото на 20 век. Преди това хората отдавна били забе­лязали, че в тъмни, безлунни есенни нощи едрите змиорки напускат сладководните водоеми и през реките се отправят към моретата. Къде точно отиват обаче про­дължавало да си остава мистерия. В среда­та на 19 век в Месинския пролив, разделящ остров Сицилия от Апенинския полуостров, немски изследовател уловил странна рибка – прозрачна и с форма на върбово листо. Нарекъл я лептоцефал (плоскоглавка). Била толкова прозрачна, че положена върху вестник, през нея прозирали букви­те му. После двама италиански биолози – Грасси и Каландручио, се заинтересува­ли от откритието на д-р Кауп, наловили 7-сантиметрови лептоцефали от същото място и ги подложили на по-дълги наблюдения в аквариум. Представете си физиономиите им, когато формата на рибките започ­нала да се променя от листовидна в… змиевидна. Плоскоглавката не само не растяла, а дори се смалявала и постепенно придобивала вид на зми­орка.

Сякаш вече нямало съмнения – змиорките се размно­жават в Средиземно море.

В началото на 20 век обаче датският биолог Йохан Шмит случайно уловил с мрежа за планктон същия лептоцефал в Атлантическия океан край Исландия. После научил, че друг бил хванат край Ирландия. Дошла новина за улов и от Бискайския залив между Франция и Испания, след това от Португалия…

Оттук нататък служителят в датското минис­терство на риболова посветил живота си на изслед­ването на змиорките. Шмит нанасял на карта мяс­тото на всеки улов, опитвайки се да открие някаква систематичност. Конструирал подходящата мрежа за лов на „стъклените” рибки и

ОРГАНИЗИРАЛ СЛОЖНО ИЗСЛЕДВАНЕ, В КОЕТО ПРИВЛЯКЪЛ КАПИТАНИТЕ НА 23 РИБОЛОВНИ КОРАБА

в Атлантика. Екипажите им хванали общо 120 личин­ки. Всяка от тях била описана с точните й разме­ри и с координатите от мястото на улова. След пренасянето им върху картата се очертала ивица, съвпадаща с Гълфстрийм. Датчанинът предположил, че родното място на змиорките е Саргасово море и през 1913 г. лично провел експедиция там, която потвърдила хипотезата му. Именно по тези места днес рибари излавят „кристалните” личинки, които после се продават за зарибяване на европейските реки или за отглеждане в рибарници. И макар Саргасово море да е много по-близо до бреговете на Северна Америка и Карибските остро­ви, след раждането си змиорките се насочват само към Европа и Северна Африка. Причина за това са топлите води на Гълфстрийм, с които прозрачните същества пътуват „гратис”. По 1800 км на година! На третата година от пътешест­вието си рибките наближават европейските брегове и пътищата им се разделят – някои навлизат в реките през Средиземно море, други през Атлантическия оке­ан, трети през северните морета, а четвърти – през Северния ледовит океан. До български води стигат малка част от змиорките от средиземноморския поток. Влизат в Дунав, Камчия и Велека през Черно море или в долните течения на южните ни реки през Егейско море. От там някои риби се прехвърлят в езера и блата. За преминаването им от водоем във водоем способства и удивителната им спо­собност понякога да пропълзяват няколко метра по суша във влажна среда.

Колко години са нужни на змиорките, за да пораснат, да съзреят и да натрупат храни­телни запаси, необходими им за обратния път към родното място? Няма единно мне­ние за времето, което тези пътешествени­ци прекарват в сладки води, преди да поемат към Саргасово море, за да се размножат и след това да умрат (това впрочем също не е наблюдавано досега). Дали са 5-7 или 10-12? Някои змиорки така и не напускат сладко­водните водоеми като остават стерилни, те са и най-едрите екземпляри. Известният съветски биолог Игор Акимушкин съобщава за индивид, уловен през 1895 г. в Шотландия и преживял петдесет и седем години в аквариум.

И още куп въпроси продължават да не намират отговор. Така например белоруски промишлени риболовци били учудени, че в мрежите им по реките попадат само жен­ски екземпляри. А къде се губят мъжките? Според някои обяснения самците, които по принцип са доста по-редки и по-дребни от самките, така и не навлизат в реките и съзряват около устията им. Мъжки обаче несъмнено попадат в зарибителния мате­риал, който се доставя от Саргасово море. Значи могат да живеят в сладки води… Има дори и привърженици на хипотезата, че полът на змиорките не е генетично пре­допределен и се проявява в зависимост от външни условия.

През миналия век, след дълги и сложни екс­перименти, френски учени все пак успяват да предизвикат полово съзряване на женски змиорки в изкуствени условия. За целта моделират среда, близка до тази в Саргасово море – температура на водата от 16-17 гра­дуса, съдържание на сол от 37 г на литър, високо налягане заради голямата дълбочина на морето и пр.

ФРАНЦУЗИТЕ ДОРИ ДОБИВАТ ХАЙВЕР, КОЙТО ОБАЧЕ ОСТАВА НЕОПЛОДЕН,

тъй като не успяват да отгледат съзрели мъжки екземпляри. Това се отдава през 1982 г. на съветски учени от Института по зоология на Белоруската ССР. Те успя­ват да предизвикат синхронно съзряване на женски и мъжки змиорки. Хайверът е оплоден, но радостта на ихтиолозите е кратка – в изкуствена среда излюпилите се личинки преживяват само три дни и половина. По това време науката познава структура­та на ДНК от вече близо тридесет години, но така и не може да разгадае качествата на води­те, необходими за размножаване на змиорките! Да създадеш изкуствено Саргасово море, което не граничи с брегове, а с огромни течения – това все още не се е отдало никому.

Десетки са предположенията и по въпроса как зми­орките се ориентират към реките, а после обратно към Саргасово море. Най-екзотичните са, че върху това влияело разположението на звездите. Някои учени смятат, че ориентацията става по електро­магнитен път. Възможно е да помага и обонянието – змиорките усещат миризмата на дадено вещество при концентрация приблизително от една молекула на един кубически метър вода. Силно застъпена е хипотезата, че миграционният им маршрут е гене­тично кодиран.

***

През пролетта на 1890 г. Обществото на люби­телите риболовци в Галац закупило от Шлезвиг над половин милион змиорки, които били пуснати в Дунав. Румънците се надявали, че дълго ще се радват на улова им. А някои дори се размечтали, че рибите ще се размножават в Черно море и популацията им ще се увеличава. След месец-два изчезнали яко дим, а уловите отново станали спорадични. Ако искате да зарибите със змиорки и да сте сигурни, че ще ги ловите, най-удачни са затворени басейни и рибарници. Но и там трябва да се внимава скитници­те да не се промушат през някоя изпускателна тръба. Неслучайно един от методите им за риболов в мина­лото е с тръби, спуснати на дъното – много обичат да се завират там и да се спотайват в укритие. За улавянето на змиорките са измисляни какви ли не методи. Ловели ги с кошове и винтери, при обрасли брегове замрежвали местата около крайбрежната растителност. Днес, освен незаконни, тези прийоми са ретро – всички са с местен ореол и механичното им пренасяне не върши работа. Най-универсалният спортен метод е дънна въдица със здрава спинингова макара, твърдо влакно и куки с размери от № 4 до № 8. Змиорката е активна от ранна пролет до първите мразовити дни, когато ляга в тинята да презимува. Макар и хищник, тази риба е всеядна – понякога налита дори на зелен грах и на царевица. Но класическата стръв е малка рибка, както и дъждовни и торни червеи. Не е изключено да удари и на малка блесна.

Змиорките са по-активни нощем, когато излизат от дънните ями и водовъртежите. У нас нощният риболов е забранен, тогава по-добре да захраним предполагаемите им „находища” и да се надяваме на шестица от тотото през деня. Ако това се случи, всякакви изяви на майсторлък чрез водене и изморяване, които се прилагат при другите риби, дават шанс на змиорката гъвкаво да се увие около всевъзможни водни укрития и да скъса линията. Затова по възможно най-бързия начин се вади на брега. Това обаче съвсем не означава, че вече е уловена. На сушата змиорката сякаш още плува в свои води. Слузестото хлъзгаво тяло й помага многократно да се изплъзва от ръцете на риболо­веца. Свидетели на улова й разказват, че продъл­жаващата борба на брега е неповторимо шоу с неясен финал.

КЪДЕ ДА ТЪРСИМ ЗМИОРКИ В БЪЛГАРИЯ, ОСВЕН В ДУНАВ?

Преди немного години е имало стопанство за отглеждането им край бреговете на язовир „Овчарица”. Не трябва да е изненада, ако някои от тези риби са се шмугнали във водоема и все още го обитават. В по-далечното минало най-голямата им популация е била в Стралджанското блато, пре­ди да бъде пресушено между 20-те и 40-те години на миналия век. Пътят им минавал по поречието на Тунджа. Освен в тази река, отделни тайнствени мигранти вероятно все още навлизат у нас по по­речията на Струма, Места, Марица. Навремето се влизали и в притоците на Марица – Харманлийска, Сазлийка и Стряма. Стигали са чак до Баташкото блато в Родопите, което в момента е дъно на едноименния язовир. В по-близки времена единични екземпляри са засичани и в язовир „Ивайловград” на река Арда, както и в големите ни крайморски езе­ра. Има данни, според които от 1964 до 1971 година са уловени 9 змиорки на различни места: на даляна при нос Калиакра, в устията на реките Камчия и Ропотамо, както и в Луда Камчия чак при село Градец в котленския Балкан.

ПОСЛЕДНАТА НАУЧНА СЛЕДА, НА КОЯТО СЕ НАТЪКНАХМЕ, Е ОТ ПРОУЧВАНЕ НА ИХТИОФАУНАТА НА РЕКИТЕ ВЕЛЕКА И РЕЗОВСКА,

извършено през 1995 г. от Цветан Динков с електроагрегат. Една европейска змиорка е уловена от него в приустиевата зона на Велека. При подобно проучване със същия метод през 2007 г. друг ихтиолог – Стоян Михов, не попада на екземпляр от Anguilla anguilla. Толкова рядък и спорадичен е този улов у нас.

Най-близо до границите ни стабилна по­пулация от змиорки обитава Охридското езеро. В началото на октомври комшии­те ни отново го зарибиха с 30 хил. броя. Отгледана в рибарници змиорка изобилно се предлага в многобройните заведения край манастира „Св. Наум” на брега на езерото.

Колкото до прословутите вкусови качества на тази риба, сготвена по подходящ начин, тук няма да се спираме на тях. Само ще споменем големия скандал в Англия преди 10 години за представителните разходи на политиците. Той започна от желираните зми­орки, които обичал да си похапва депутатът Андрю Росиндел. Разкритията обхванаха 180 негови колеги и доведоха до оставките на трима министри. Но всичко тръгна от служебния разход, за какъвто чревоугодникът-парламентарист представил буркан със змиорки.

Oт сп. “Лов и риболов” бр. 11.2019

Посетете нашата Фейсбук страница